Здравей Ния,
За първи път отговарям на нещо, което ти си писала.

"Изневярата си е много точно и земно понятие"

Абсолютно съм съглъсна с това. Мое лично мнение е , държа да подчертая Лично, защото някой друг може да усеща и разбира нещата по съвсем различен начин - че изневярата и ревността са тясно свързани с физическото ни тяло. За любовта това не може да се каже, защото там границата на преминаване е много финна и в това поне съм сигурна - всеки е изживявал любовта в чисто физически план и едновременно с това ясно я е усещал като мистерия, която не подлежи и няма нужда от каквито и да било обяснения .
От това, което лично аз съм преживяла (много по-късно осъзнала) зная, че едно влюбване (мое към някого и негово към мен) ни е довеждало до съвсем естествен физически контакт (не говоря само за секс, но зная, че в определени моменти той играе много важна роля). Точно този физически контакт е пораждал в мен понятие като ревност и отклонението от него-понятие като изневяра. Самата любов не би могла в никакъв случай да породи подобни неща. Смея да твърдя, че умът е тясно свързан, принадлежи и служи на тялото. Откликва автоматически на желанията на тялото и намира хиляди начини да ги удовлетвори. И колкото повече ги удовлетворява, толкова повече засилва в нас фалшивото чувство за притежание ( мога да ти кажа, че при определен тип хора то е много силно изразено).
Та така - години наред аз живях точно по тази схема. Докато един ден срещнах един човек, в когото много се влюбих, но при него нещата не стояха точно така. И въпреки това ни беше изключително приятно заедно. Тогава за пръв път открих, че май няма ревност в мен. Опитах се да си го обясня, зашото ми беше странно - огледах неговото поведение, огледах моето поведение, припомнях си стотици пъти кой какво е казал. И не можех да стигна до никъде. Тогава забелязах, че в мен е започнало да се поражда ново и непознато чувство - и това беше увеличаващото се желание да давам, без да очаквам каквото и да било . Колкото повече можех да дам, толкова по-удовлетворена се чувствах, по-спокойна и ако по-разбираемата дума е Щастие - да, и по-щастлива.
Любовта беше разчупила стандартните граници и аз започнах да осъзнавам, че всичко е било в мен и проявите на едно, или друго в различните моменти са били резултат на моето лично ОТНОШЕНИЕ към хората и нещата, съобразено с нивото ми на развитие. Самите хора и неща не са били ПРИЧИНА за каквото и да било.
С въпросният човек отдавна сме семейство. Той все повече ме обиква, а аз все повече обиквам всичко. И в моят живот вече не съществуват понятия като ревност, изневяра. Защото на това по-финно ниво няма усещане за каквато и да било форма на притежание, за получаване. Тук съществува само желанието да даваш, да даваш.....
Може би някой може да ти го обясни с думи и подробно. Аз не се наемам. Просто се опитах да ти кажа как една съвсем мъничка трансформация в мен направи да отпаднат безполезни неща и да остане това, което би могло да ме доведе до още една малка, но вече следваща трансформация.

Оставам с много топли чувства към теб
Били