Здравей Миро,
Ще ти отговоря отзад напред. Динамичната медитация съм я правила само и единствено сама. Всички техники, които съм използувала досега, съм ги правила сама, с твърдото убеждение, че това е моят път. Напоследък все по-често се замислям за това колко все пак е добре да се опитат някои от нещата наистина в група и колко още по-добре би било, ако наблизо има и човек, който е стигнал далеч напред. Както казва Хуанжи - когато човек е готов, учителят се явява. Сигурно е точно така. но аз си мисля колко време (за труд не говоря, защото той винаги трябва да е в достатъчно количество) може да бъде спестено, ако някой те насочи. Преди години един доцент от Софийски Университет обичаше да казва - "по метода на пробите и грешките - колкото проби, толкова грешки...". За себе си знам, че работя точно по този метод. За щастие обаче при медитациите не е валидно - колкото проби, толкова грешки. Но все пак грешки има и точно те отнемат много време.
И сега искам да не се съглася с нещо, което казваш - че не е важно дали ще правиш една, или десет медитации. Важно е, много е важно. Важно е поради две много съществени причини. Първата е, че колкото повече медитираш, толкова повече елиминираш ума. Ти знаеш колко е трудно това на практика. Втората е, че САМО медитирайки с теб започват да се случват разни неща. Не казвам, че се случват точно по време на медитация, това не е задължително - но спреш ли медитациите, спират и преживяванията. Опитвала съм го.
Първото преживяване, което имах - дълбокото пропадане в нищото - стана без да съм имала и най-малка представа какво е това медитация. Но всичко останало, което до момента ми се е случило е следствие на медитациите, които правя. 90 процента от това, което съм преживяла е в моменти, когато не медитирам и съм напълно будна. Почти винаги е по едно и също време. Като чели точно в това време се отваря някаква врата и аз мога да вляза - в съвсем друго състояние, в съвсем друго измерение.
Интересното е, че при пропаданията усещам винаги секунди преди това, че ще се случат - започва нещо като жужене и вибрации едновременно най-често от стомаха, изкачва се и в момента, в който го усетя в главата - пропадам. В началото беше ужасно страшно за мен, сега вече му се радвам.
При другите преживявания обаче има само рязка граница, никакво предварително усещане. Абсолютно будна, понякога даже си мисля за разни неща, изведнъж - щрак - и съм в другото състояние. Никакъв преход. Помня в детайли и предходното и последващото състояние. Убедена съм, че тези преживявания са следствие от използуваните техники. Убедена съм, че това държи интереса ни винаги буден и ни кара да вървим напред.
Оная сутрин "пропаднах" отново. Не бих го споменала, ако този път не беше по-особено. Усещах ясно как пропадам в някаква бездънна пропаст, в която няма нищо, абсолютно нищо.В предишните случаи винаги ме е съпровождало някакво усещане - или панически страх, или неистово желание да излязя от състоянието, а напоследък се усмихвах някак си вътрешно. Този път нямах абсолютно никакво усещане, само за части от секундата си помислих - да става каквото ще. Само осъзнавах как пропадам като че ли безкрайно и изведнъж посоката рязко се смени. Усетих как с невероятна скорост започнах да се издигам нагоре. В един момент имах усещането, че летя в открития космос със светлинна скорост. Във всеки случаи и сега все още вътре в мен си стои едно много особено и приятно усещане за нещо непознато, до което съм се докоснала. Не зная защо, но пак си мисля, че смяната на посоката е също следствие на медитациите.
Днес, когато правех Чакра саунд, също усетих нещо.
За тази медитация знам, че могат да се видят, или усетят чакрите по различен начин - като цвят, звук, картина. Не ми се е случвало подобно нещо. Но тъй като в обложката на диска пише, че последната част можеш да си станал, седнал, или легнал - днес реших да опитам тези 15 минути легнала. Само след няколко минути започнах да усещам голямо количество енергия, която влизаше в мен - усещах я в краката, ръцете и особено в гърба. Докато в един момент тялото ми просто започна да потрепва- не прекалено, но достатъчно силно и отчетливо. Продължи до момента, в който чух гонга и се изправих.
Не зная дали си обръщал внимание, но в моменти като тоя, когато нещо се случва по време на медитация - умът почти изчезва. И то за доста време след медитацията. (ако, разбира се не ти се налага да вършиш непременно нещо)

И аз също като теб бих се радвала, ако лятото се съберат повече хора. Пътят, по който сме тръгнали съвсем не е лек и е много деликатен. Затова си мисля, че личният контакт е много важен и в един момент би могъл да даде достатъчен тласък за много от нас.

Нещо с моята пререгистрация не се получава. Три пъти опитвам и както е тръгнало, ще стигна до края на азбуката да лепя букви след името. Не зная защо, но стигам само до - моля, влезте в системата, давам име и парола и след това съм пак в - моля, влезте в системата. Май трябвя дя опитам с ново име.

Спирам за сега. Прегръдки от мен. Били...