Ще започна с Бог или както предпочитам да му казвам аз - ВРЪЗКА С ВСИЧКОТО.
Тази връзка може да дойде, да се появи единствено, когато има вслушване – вслушване в тялото, в гласа отвътре, в себе-то. Нали при всяко наше занимание, сядане за медитация, дори да не се прави нещо по-конкретно като концентриране, медитиране върху нещо, дори само това е достатъчно – да се вслушаме в оня вътрешен глас, да създадем настройката, да установим връзката, да чуем себе-то. При наличието, появата на тази връзка установяваме и разликата в отношението на хората към нас, което е индивидуално, зависи от човека, с когото общуваш – един може да е привлечен, друг отблъснат, при трети да се прояви като нещо съвсем различно. Но важна тук е РАЗЛИКАТА в отношението, именно поради наличието на тази връзка.
Изписах целия този коментар, изглеждащ на пръв поглед без особена връзка с казаното до тук, точно и именно заради маските. Мисълта ми е, че без маската не може да се мине, в един или друг момент ти трябва да я сложиш, да играеш, не толкова заради себе си, колкото заради другия. Защото е нужен различен начин, различен подход с всеки човек, за да се осъществи някакъв контакт, за да можеш да стигнеш до другия, тъй като не всеки е готов, не всеки би могъл да приеме, да чуе, това, което имаш да кажеш. Основната ми идея тук е, че при установяването на връзката (от мен, от теб или някой трети човек), придобиването на тази отвореност към всичко, ти оставаш с усещането, нагласата за това, но животът, общуването налага маската. Така че убеждението ми е, за да бъдем максимално ефективни, полезни дори, в общуването си имаме нужда от маските, а иначе пред нас, за нас или за този който вижда, приема, усеща – не е необходимо.

“Докато търсиш правилно и погрешно в Ошо, противоречия и потвърждения, търсиш извън себе си. Seek the seeker, търси търсещия, не търси пътя.”
Тук мога само да ти благодаря за напомнянето – имаш право, че търсейки кое е вярно и кое погрешно, така се оплитаме, че забравяме КОЙ ВСЪЩНОСТ ТЪРСИ!!!!!!