Ами ще взема да се опитам да ти го кажа тип 2+2=4.

Медитацията е такова състояние, в което мислите ти и емоциите ти минават и заминават като облаци. Ти ги гледаш. Не се втренчваш в тях, а усещаш как цъфват и след секунда-две се стопяват като паднали на топло снежинки.

За да развиеш тази способност да станеш безстрастен наблюдател на мислите и чувствата, можеш да опиташ с прости неща: например да слушаш музика със затворени очи така, че да станеш пространството/тишината, в която музиката звучи. След това всеки шум минава през теб като през празно пространство.

Медитацията не е точно техника, а процес на разширяване на вътрешното пространство - на тази вътрешна празнота, в която всички сетивни усещания се случват. Започнеш ли да усещаш сетивните си възприятия (без да им слагаш имена), постепенно ще започнеш да 'чуваш' и мислите си.

Медитацията не е нещо, което подлежи да се разбере от ума, тъй като е поглед оттатък ума и неговите мъртви концепции. Не е абстрактно, нито е сложно, просто е едно безсловесно гмурване в живота, при което пада менталната бариера между теб и всичко останало.

Ако пак ти се струва неясно, питай.