Първо, за обидата, и на български звучи поетично "Имената на глупците, висят по стените.". Ползвала се е като по мекия вариант на "мементо мори". Радвам се, че все още ме мислиш за предсказуем, може някой ден отново да се възползвам.:)))
Не ззнам как стигна до извода, че споделям подобни възгледи, особено този за "относителноста". Но пък си свободен да мислиш за мен каквото ти се иска, а дали ще ти позволя да узнаеш нещо за мен си е лично мое право.
Не си ме разбрал правилно(за кармата).
За мен Сизифчо носи значението, което му е придадено чрез самия мит, т.е. не излизам извън рамките на архетипа. Човешката непримиримост със съдбата (кармата, може би), за постоянната вътрешна нужда да преустройва, дори установения от боговете ред. Да не забравяме, че Сизиф изиграва както боговете, така и смъртта и ако не е умен, то поне е находчив. Но самия символ, че дори и мъртъв той не е победен е карсив, въдействащ, може би. А може и пропагандния апарат преди "новата ера"(1989г.) да ми е промил мозъка, внушавайки ми красотата на непобедения мъртвец...Избери си виждане, дори сам ти предлагам въможности.

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена