Да, безспорно, съгласна съм, че човек може да предаде дадено нещо на някого, ако първо самия той го е осъзнал и разбрал за самия себе си. А също и с това, което е казал синът на jut. Аз съм далеч от осъзнаването на Ошовските принципи, а и не искам и да ги осъзнавам самоцелно - само за да "предам" нещо на детето, не, в никакъв случай...ако живот и здраве тръгна да навлизам в тях, това ще е наистина заради самата себе си. Ако в мен настъпи промяна, то тя неминуемо ще се отрази и на детето и то ще си вземе от нея какеото му е нужно на дадения етап.

Мен ме мъчи този въпрос - както казва ***ЛИЯ*** малкото дете е Естествено, Непринудено, Непредубедено...аз това го разбирам като да е в хармония с енергиите(каквото и да значи това). То поддържа този баланс, предполагам. Или балансът и детето са едно...Обаче идва момент, когато това се променя - ето например вие - сега вие се стремите да се върнете един вид към това естествено състояние на баланс. И аз се питам - кой етап от порастването на човека е критичен за разбиването на тази хармоничност...влияе ли чисто физическто порастване, или чисто социални фактори като култура, бит, среда...или е комбинация от тези фактори...явно всичко е на физческо ниво, защото Духът, (пак се изразявам сборно) не може да забрави...Предполагам, че тялото , умът - те по някакъв начин изиграват ролята на "разделячи"...та се питам, имате ли представа кога може да е този критичен период?

Лек ден утре и прегръдки!

Floss!