Конкретния гняв, е по-скоро гняв към себе си. Причинен от разочарование, и от много силна болка. Гневът ми е по-скоро начина да преживея болката, да я почувствам, да я осмисля и да я преодолея. Да усетя достатъчно по-силна емоция, която да тушира предишната. Която ме уязвява, от която ме боли, която ме прави слаба, ранима. Гневът ми винаги идва ужасно рязко, и ме залива като вълна. Сякаш кръвта се качва в главата ми, и спирам да мисля. Това донякъде е добре, защото освен позитивните, изчезват също и негативните мисли. Оставям се на чувството, и се отдавам. А после, когато отмине, започвам да мисля.


Вивисекция на моят гняв. Достатъчно?