|
ЦЕНАТА НА ПРОСПЕРИТЕТА
(или размислите на един безделник)
Освалдо Торес
Карл обори Владимир
Някой бе казал, че социализма е бил крайна форма на капитализма, може и така да е, щом е следваща негова степен, един вид социализма е бил или е развит капитализъм. Монополистичната централизация е надминала всички смели представи за формата си и самия монопол се е слял с държавата, единственото предназначение на хората е да работят, продължавайки да задвижват механизмите на производството и потребление, регулирани също от монопола. Според всички пророци на гореспоменатата обществена система, тя трябваше да бъде по напредничавата, по съвършена и по устойчива, но не беше. Днес се смята, че се е сгромолясала отвътре, дългите години на натрупване на вътрешно напрежение и външни дългове, безхаберното управление на върхушката и т.н. са довели до логичният и окончателен край, издъхвайки пред прогресивно развиващата се икономика на свободния пазар. Но не е така. Истината е, че един вид монополи спечелиха надпреварата с друг вид монополи, като последните бяха превърнати в хранителна среда, служеща за разрастването на победителите. Предпоставките за победата на западната монополистична система над източната се крият в самата същност на самите монополни структури, от целите и задачите, които те си определяха и методите за решаването им, които прилагаха. На изток се търсеше вътрешна сплотеност, чрез изравняване на средния стандарт, осигуряваше се някакъв минимум на заплащане, а потреблението се контролираше, чрез планирамето му, често раждащо парадокси. В едни региони можеше да има изобилие от даден продукт, защото някой беше сметнал, че там нуждите ще са такива, докато в друг регион имаше остра криза от липсата на същия продукт, защото някой не беше предвидил, че там изобщо има необходимост от него. Тези парадокси бяха преодолими, но очевидно е, че подобна система би удовлетворявала една затворена система, каквато въпреки всички опити не можеше да бъде напълно затворена, предвид различни специфики, като определена географска локализация (производството и добива на цитрусови плодове и банани от умерените ширини е очевидно нерентабилно, бел.а.), културни особености и не на последно място развитието на електронните комуникации. През това време монополистичната система на запад се развиваше, движена от други предпоставки, основен принцип за нея бе увеличаването на печалбата, това включваше стимулиран ръст на потреблението, който от една страна водеше до увеличаване на заплащането, от друга до постоянна развойна дейност за въвеждане на нови качества в стоките, които да позволят потребителя да желае да заменя вече придобитите подобни стоки с нови.
Крахът
Крахът на източния монопол е бил очевиден, последният е залагал на задоволяването на основните потребности на потребителя и доставянето на възможният минимум удобства на широк кръг маси, по този начин естетиката и допълнителните удобства са били изместени от технологичността и масовостта на производството, желанието за разнообразие, на съпътстващите качества на продуктите (принципно основните качества не са имали раличия) е било пренебрегнато, значението на човешката алчност също не е взето под внимание… Няма да се спираме на крахът, ще разгледаме днешното състояние, защото има една предпоставка, която оказва влияние на света днес и която не е съществувала преди, а именно днес света може да се разглежда като затворена система (за разлика от преди когато съществуваха няколко свята). Днес победата на западната монополистична система е очевидна и неоспорима, превзети са всички ниши, светът е едно цяло и ръстът очевидно не може да се стимулира по стария начин, защото непревзети пазари няма. Тогава как може да бъде реализиран ръст? Очевидно чрез намаляване себестойноста на продуктите, но как може да стане това, след като технологията е достигнала прага си, при който вече нямаме редукция, а само увеличаване на разходите. Ако допреди години се смяташе, че автоматизацията и "поумняването" на производството ще доведе до поевтиняване на стоките, то днес очевидно никой не е на това мнение, защото в света днес има един самовъзникващ, самоподържащ количеството си източник. Човешкият ресурс.
Ammophila sabuloza
Осите от род амофила са едни от най интересните видове, всеки е чувал за отвратителният механизъм за размножаване, който притежават. Осата амофила, парализира жертвата си, гъсеница, убождайки я на девет места, като така впръсква отрова във всеки двигателен нервен възел на насекомото-жертва, парализирайки напълно движението му, без да го убива . После го завлича в предварително изкопаната си дупка, където и снася яйцата в своята жертва. Ларвите на тази оса впоследствие се хранят от живата гъсеница. Това сложно поведение на осата е обусловено единствено от инстинкти, придобити в далечото минало, като разликите в поведението са съобразени еднствено с обстановката, но резултата винаги е един и същ.
Днес в Китай средната заплата на нисшите служители във фирмите инвеститори е 20 евро месечно, разликите между отделните работодатели са в периодичноста на предоставяната храна за служителите. Китайският работник избира своята месторабота според това дали ще се храни по три пъти на ден, разбира се има и такива които се хранят само два или дори един път дневно. Работният ден е дванайсет часов (времето за хранене изяжда времето за работа, затова има стремеж към редукция), почивните дни са само при китайската нова година и са между 5 и 7 дена, няма съботи и недели. Ако разгледате една фабрика в Китай, бихте видели два лагера, в които работниците спят, мъжкият лагер е разделен от женският, независимо дали има семейства или не. Специални познания за работа там, не се изискват, оботудването е примитивно, но разделянето на производственият процес на сбор от елементарни операцие (доведени до рутинност и инстинкти) позволява в подобни фабрики да се произвеждат също и мобилни телефони и компютърни компоненти с изключително ниска себестойност. Автоматизация не е необходима, дори е вредна, защото изисква допълнителни инвестиции, а експлоатационните разходи са по високи, а работниците са самовъзстановяващи се машини, лесно се обучават (препрограмират) за нови производствени цикли, при това инвестицията за разширяване на производството е минимална, педвид малките разходи за наемане. Преквалификация не се изисква, защото просто не се изисква квалификация. Стоките произведени по тази технология нямат конкурент по себестойност, а след съответните оптимизации няма да отстъпват и по качество на произведените по друг начин. Очевидно е, че този начин на производство се явява най рентабилен за сега и единствено жизнеспособен, предвид предпоставката – ръст, така той би изместил традиционните производства в развития свят. Но какъв ще е резултата от целия процес, ако го рагледаме в глобален план?
Ефекта на доминото
Явно бихме имали изместване на производството от автоматизирани линии, изискващи квалифициран персонал, към манифактурното производство, разходите в традиционните предприятия би трябвало да се намалят и като начало се съкращават служители, като техните задължения се прехвърлят на неосвободените, това има ефект, но временен, би последвало намляване на заплатите, от там падане на покупвателната способност, което пък от своя страна би насочило потребителите към стоки с по ниска себестойност и т.н. Къде ще свърши подобен процес не бихме могли да предвидим? Очевидно е, обаче, че процеса ще е лавинообразен и като цяло ще има една най открояваща се последица, постепено и трайно намаляване на жизнения стандарт сред широките маси от населението в световен план и ако това в Китай не води, за сега, до някакви силни социални сътресения, то очевидно не навсякъде по света ще е така. Ако видим резултата в нашите страни, в които изместените от крупното стопанство фермери се въоръжават и навлизат в джунглите или планините, изтикйани от окрупненото земеделие и глада, неизброимите революционните движения, чийто брой вече никой не знае, връзката им с престъпноста и производството на дрога то едно е ясно Ефекта на доминото винаги води до Ефекта на бумеранга.
Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена
|
Няма
