|
Тема |
Re: За смъртта ... [re: solanit_a] |
|
Автор |
Mиpo () |
|
Публикувано | 21.01.03 17:58 |
|
|
Така е.
Имах в предвид нещо друго обаче - когато усетиш, че си много гладен (било то за обикновена физическа храна или духовна такава), всичките ти сили и енергия се насоват е ЕДНА посока - за утоляване на съответния глад. И за това казвам, че нещата стават от самосебе. Естесвено, че гладът няма да бъде задоволен от самосебе си, но важното е Силите ти да се съберат в ЕДНА посока, а не да се разпиляват. Тогава, както казва Магьосника, който искаше да убиеш като го срещнеш, нещата стават от самосебе си ... Както дишаш упорито от години, храносмилаш, мигаш, кръвообръщаш, изминаваш хиляди километри, изприказваш милиони приказки, оставаш тонове лайна след себе си и въпреки всичко това не го броим за упорит труд... А да се утиши човек за 5 минути и да отиде отвъд мислите, някой го броят за "голяма трудова победа" .
|
| |
|
|
|