|
РЕЗЮМЕ КЪМ НЕСЪЩЕСТВУВАЩА СТУДИЯ
Настоящата студия описва математическите модели и методите за изчисление при вероятностен анализ на социални процеси. В математическия модел са приложени елемнти от Теория на хаоса и по специално модифициран модел на Годвин, за анализ на икономически системи, наречен още модел на “класовата борба”, а така също и пригодени за нуждите на изчислителният процес модели от типа “хищник-жертва”. За изчисаляване е използван разработен от екипа ни програмен продукт, управляващ изчисления в 64 МВ видеокарта Voodoo 3. (Подробности за хардуера и софтуера виж приложенията след края.)
За контролни процеси са взети революции от края на 18 и началото на 20 век, като резултатите от изчисленията съвпадат с крайните състояния на описваните системи.
За изходни условия в описваните процеси са приети:
1. Степен на маргинализация на “жертвите” (подтискани класи, крепостни и свободни граждани, работници), като в последната са включени фактори като образование, възможност за достъп до културни постижения (това включва както средства необходими за достъп до произведения на изкуството, така и свободно време за задоволяване на естетически и духовни нужди), степен на влиание на класическото изкуство върху масовата култура и др.
2. Степен на различия в жизнения стандарт и достъп на “жертвите” до информация относно степента на различието…
…
С разглеждания продукт се направи модел на развитие на социалната система в страната, като за изходни условия бяха приети настоящите условия. Системата е разглеждана като затворена поради изключването на външните фактори (държави защитаващи статуквото на настоящата система), след определен брой итерации, предвид взаимната връзка между явленията. На базата на направеният анализ стигаме до извода, че предвид настъпващите процеси, относителната динамична устойчивост е временна и ще бъде нарушена след около 20 до 40 години (продължителността на този период на относително равновесие е силно зависима от външни фактори и от така нареченото “вътрешносистемно триене”, внасящо допълнителна неопределеност), като след този период системата ще изпадне в нестабилност с непредвидими от настоящия модел времеви граници, за което говори наличието на 12 атрактора, даващо ни основания да смятаме, че възможните крайни състояния са от порядъка на 100 млн. (достатъчна неопределеност за да можем да кажем каквото и да било за крайното състояние). За “периода на нестабилност” можем да съдим по показателя на Ляпунов, характеризиращ различните компоненти на системата и по хармоничните подпериоди на нехармоничност. Образно казано за “периода на нестабилност” можем да кажем, че ще се характеризира с:
1. Нарастваща ескалация на социалните напрежения с крайна фаза проява на спонтанно неконтролирано насилие.
2. В зависимост от това коя група ще бъде асоциирана с “хищника”(подтисника, виновника) в периода преди настъпване на неопределеността можем с определена степен на сигурност да твърдим, че “засегнатите” групи ще бъдат(за степента на оказано върху тях насилие също не можем категорично да твърдим нищо повече, освен това, че ще има такова и то значително по голямо, отколкото при “засегнатите” от 1989 г.): хомосексуалисти (нова група, за разлика от следващите изброени), затворени общества, религиозни и/или етнически малцинства, интилигенция и личности или групи символизиращи просперитет(в периода “преди”).
3. Общата маргиналност на “разбунувалите” се, би довела до отричане както на новоприетите етични принципи, така и на фундаменталните такива, което, от своя страна, би довело до по яростно “преследване” на новите “жертви”(бивши “хищници”) и до по по яростни изблици на “законно недоволство” върху тях.
4. …
…
Следват технически описания и графични приложения, които тук определено не биха представлявали интерес.
Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена
|
Мистификацийка
