|
Тема |
Шарън Стоун - Видях смъртта |
|
Автор |
MнoroCтpaннa (и непредвидима) |
|
Публикувано | 19.01.03 00:36 |
|
|
Това е заглавието на изповедта й във вестник "Дневен труд" от събота, 18.01.2003 г. Преписвам го за нашите приятели в чужбина, които не могат да си купят вестника.
*******
Шарън Стоун е поканила журналисти от "Пари мач" в малко ресторантче в канадския град Кеймбридж, където в момента снима трилър, за първи път след прекарания през 2001 г. мозъчен кръвоизлив.
Върнах се от отвъдното. Както става в гангстерските филми имах чувството, че два куршума се забиха в главата ми. Не можех да мръдна, след като се строполих на земята. Съпругът ми беше в командировка извън Сан Франциско. На горния етаж спеше едногодишния ми син Роан. Веднага разбрах, че съм получила мозъчен удар. После се събудих в болницата.
Веднага след като лекарите ми казаха, че имам мозъчен кръвоизлив, започнах на висок глас да се моля на Господ. Зовях го да се грижи за бебето, което бяхме осиновили. След това поисках да говоря с най-добрата ми приятелка Мими, със сестра ми и с родителите ми. После ми донесоха Роан. Но неговия глас просто пронизваше главата ми и лекарите го изведоха от стаята. Точно в този миг усетих някаква изключително силна бяла светлина. Тръгнах към нея. Не можех да си обясня точно какво става. Имах чувството, че плонжирам. Но нагоре. Видях някои от приятелите си. След това родителите си и двете деца, които загубих при раждане. Приятелите ми казваха да не се страхувам.
Само вярата и молитвите ме спасиха. Единадесет дена бях парализирана. Не можех да говоря. Но си мислех за живота и се молех на Господ да ми го върне. Всъщност от смъртта ме спаси починалата ми баба. Докато в болницата изпадах в безсъзнание и имах проблясъци, лекарите два пъти ми правиха специални снимки на главата. Но не можаха да установят къде е аневризмът и да видят къде се е спукал кръвоносен съд, от който в мозъка ми изтича кръв. Докторите ме успокояваха, че ударът не е бил силен и аз реших да се прибирам в къщи и да гледам сина си. Тогава изведнъж загибих съзнание и започнах да халюцинирам.
Пред мен се появи баба ми. Тя е починала. При това ми се яви като млада. Каза ми вникакъв случай да не напускам болницата и да остана легнала, без да мърдам. След като излялох от халюцинациите, настоях категорично пред лекарите да остана още няколко дни на лечение. Тогава за трети път прегледаха главата ми на скенер и откриха източника на кръвоизлива. После ми направиха седемчасова операция и така се спасих.
Бях филмова звезда. Но сега приоритетите ми са други. Вече не ме интересуват толкова договорите ми с филмовите къщи. Не следя и рейтингите. На първо място е синът ми Роан. Станах друг човек и това го забелязват и най-близките ми. Мисля, че на мъжа ми Фил много ще му липсва предишната Шарън. Но аз не искам да съм предишната Стоун. Сега чувствам, че трябва да помагам повече на хората. Задавам си непрекъснато въпроса " За какво служим ние, ако не се грижим за близките си и за нашето бъдеще"
*******
Когато четох и писмата на Труден в сайта му си спомням, че при едно петдневно гладуване той също беше имал сън-предупреждение - беше се видял на болнично легло. И така беше осмислил, че това е знак да спре гладуването.
Всъщност на подсъзнанието ни въздействат вибрации и картини. Важно е да разчитаме подадените ни знаци и да реагираме адекватно, да бъдем будни.
Разчитате ли знаците за вас?
|
| |
|
|
|