|
Пуснах тази тема в Окултизъм, но реших, че ще е като допълнение към разгавара за просветлението и в този клуб.
Преписах нещо за вас от тази книга, която е една от последните четени от мене. Стори ми се, че може да ви е полезно. Приятно четене.
“Силата и егото са основните спънки за просветлението. Това е друга наша будистка загадка: човек се нуждае от окултна сила, за да постигне просветление, но той може лесно да се пристрасти към окултните сили и тласъка, който те дават на егото. Ако се получи така, вместо той да надскочи своето его, затъва още повече в него, отколкото преди да започне да медитира. Той с удоволствие заменя възхищението на другите за собственото си усъвършенстване чрез напредналите техники, като спира да напредва по пътя на истинското просветление. Повечето хора, които достигат тази точка на истинското просветление, засядат в капана на майсторството. Това е труден за преодоляване капан. Необходими са много воля и чистота, за да може човек да превъзмогне капана на майсторството. Той наподобава капана на богатството. Ако човек е бил винаги беден и е приел бедността като своя съдба, не е кой знае какво. Но след като вече си бил богат и силен, въпреки, че тези неща сами по себе си не правят човека щастлив, след като си ги изпитал, ти ще продължиш да се вкопчваш в тези капани така, сякаш животът ти зависи от тях.
Капанът на майсторството е самото его. Твоето его е причина за нещастията и страданията в твоя живот. То създава преградата между теб и радостта и екстаза на просветлението. В началото един търсач по пътя на просветлението разбира истината и практикува медитация, за да може да се издигне над егото и над лъжливото чувство на “Аз”-а, с цел да може да изпита свобода и възторг от състоянията на съзнанието, до които води просветлението.
Тъй като повечето търсачи на истината стават все по-силни чрез йога, те превъзмогват старото си его на простосмъртни и го заменят с егото на “майсторството”. Те се пристрастяват към възхищението, което получават от другите. Новото им его на “майстор” разцъфтява и в един момент, вместо егото им да е станало прозрачно, те си въобразяват, че знаят повече от повечето хора около тях за тайните на космоса. Започват постепенно да си мислят, че могат да впечатляват тълпите с ерудираните си обяснения за значението на живота и просветлението и могат да правят няколко сидхи – това, което вие бихте нарекли чудеса, което пък ги кара да си мислят, че са по-добри от останалите хора.
Те просто затъват в подвижните пясъци на своята привързаност към новите си сили и умения, новите си разбирания и одобрението, което получават от тълпата. Впоследствие спират развитието си по пътя към просветлението.
Трябва да се опиташ да разбереш, че ние не считаме от наша гледна точка за особено постижение, ако даден човек стане просветлен. Това е необикновено постижение, но не смятаме, че един просветлен човек е по-добър или по-лош от който и да било друг. Той е като всички. През своите безброй раждания и смърт той е минал през какви ли не коридори на съществуване, изпитал е всяка страна на живота. По някаква причина един ден той решава да мине оттатък пределите на преживяването на съществуването, решава да се превърне в самото съществуване.
Умът му е станал твърд, блестящ и многостранно шлифован като диамант през хилядите прераждания, през които е практикувал йога. Борил се е и е побеждавал в продължителните , тежки и мълчаливи битки, които е водил, за да преодолее своето его, привързаността и омразата си. Много редки са случаите някоя душа да покаже такава степен на настойчивост и постоянство.
Веднъж постигнал прага на просветлението, той е срещал по пътя си неведнъж изкусни уловки, които всички ние трябва да преодоляваме, за да достигнем до бреговете на нирваническото просветление. Най-трудната от тези уловки е капанът на майсторството. Това са същите пречки, с които всеки, тръгнал по пътя на просветлението се е справял и преодолял в предишните си битки, като сега той трябва да се справя със същите капани на егото, привързаността и омразата, но в много по-изтънчена и субтилна форма. Капанът на майсторството е една от тези форми.
Номерът е човек да не отделя очи от просветлението и щом веднъж е намерил наистина просветлен учител, да изпълнява това, което той му казва, особено в случаите, когато не вижда логически смисъл. Това е така, защото просветлението и напредналите техники, благодарение на които се стига до него, са отвъд логичното, ти трябва да престанеш да търсиш смисъл, за да можеш да разбираш на едно по-високо ниво. Това, което изглежда напълно смислено за един просветлен, може да изглежда напълно противоречиво за човек, който още не е постигнал просветление.
Просветлените учители живеят в свят на пълна невинност, те са надраснали своето его и са отишли оттатък дименсионалността. Въпреки, че все още са въплътени във физически тела, тяхното вътрешно внимание е винаги фокусирано върху нирвана. Този свят, такъв, какъвто ние го познаваме, за тях е една спортна площадка.
………………………………..При нашето будистко чувство за хумор ние изпитваме чувство на радост от ироничните страни на живота. Всичко е илюзия и всички илюзии имат своя цел. От сложната гледна точка на нашия тантристки будизъм всъщност няма никакви действителни илюзии. Илюзиите са стъпки по пътя………Всичко е без значение. Нито има какво да се каже, нито какво да се знае, нито човек, на когото да се каже, нито друг, който да го разбере………”
Редактирано от Изrpeв на 15.01.03 12:07.
|
"Със сноуборд към нирвана"
