Скъпа Берта, мила Бобчо,

Да започнем от края с темата за подражанието
мисля, това е единствения път - решавайки да бъдеш еди какъв си, за да постигнеш еди какво си, ти тръгваш от имитацията - ученикът имитира ударите на майстора, човекът имитира действията на Бога …Та имитацията е началото, после идва убедеността, сигурността.
Защо не приложиш същия метод и в Любовта? Бог не страда по Любимия/Любимата му или защото я няма Любовта. Би ли могла да го имитираш?
Според мен обаче, с имитация (даже и в началото) не става! Въобще, даже имитацията е ВРЕДНА! И аз поне никак не си падам по "Разговори с Бога". Просто, защото с Бог не се разговаря. Тази книга трябва да е писана като за малки деца. Може да разговаряш с приятели, с хора тук в Клуба, даже със себе си може да разговаряш, но с Бог не разговаряш. Някой би казал, че Бог може да се слуша само. Но и това ми се вижда не точно. Или ставаш Бог или не ...

Та, вместо имитация, тръгни точно от противоположното. Може да откриеш и осъзнаеш едно ДЪЛБОКО твое желание (това което говорихме за Единственото Желание), но нека да е ТВОЕ, да е ИСТИНСКО, да е АВТИТЧНО. Защото ключът е именно в автентичността на усетената дълбочина.


Конкретният ми въпрос тук е - ако в един момент си достигнал състояние на по-дълбоки отношения, усещания, виждания, а следващият ти предлага само ежедневни грижи, проблеми и както аз го наричам "плъзгане по повърхността", тогава КАКВО? Ще кажеш "Търси в себе си, то е там". И пак въпросът: КААААААААК?
Питаш "КААААААААК?". Това е хубав въпрос. Първо, надявам се, че не очакваш някакъв магическо отговор-трик, с който за две секунди всичко да се оправи. Нещата не стават така. Обаче, за да не те разочаровам, ще ти кажа, че все пак има магическо решение. Даже то е описано в една българска народна приказка (няма нужда да се търси по индуистки, толтексти или даоски притчи и легенди). Припомни си добре приказката за Неволята. В нея тримата братя питали баща си много подобен на твоя въпрос "Като ни се счупи каруцата и сме сами в гората как да я оправим. КАК?!" Знаеш отговорът на баща им и мога да ти кажа, че се прилага на 100% в твоя случай. Важното е само да няма имитации и всичко да е истинско. Историята за Неволята работи само тогава. Защото тогава всичките вътрешни сили се събират в ЕДНА ПОСОКА и това е важното за намиране на изхода.

Може би ще кажеш, че братята са били многократно преди това с баща си и са имали някаква база. Ти също я имаш. Опитай се да СВЪРЖЕШ моментите на дълбоки усещания с тези на така нареченото "ежедневие". Т.е. в единия тип моменти медитирай над другия и обратно. Въобще това е много мощен метод. Когато си радостна - медитирай на твоята тъга. Когато си тъжна – над радостта си. Как могат двете да са различни ...? И така с куп други противоположности. Същността на алхимическите методи е да събереш противоположностите в оргазмично единение (много подобен на сексуалния оргазъм). И туко-виж, че го намериш Любимия в теб. Та, на работа!

П Р Е Г Р Ъ Д К А А А А А ... за кураж и за тъй-онуй за изПът.