Благодаря ти, Миро. Какво да кажа, освен за пореден път да те попитам:
"Когато сте яли някоя вкусна храна или сте правили секс с любим човек, не ви е достатъчно да кажете само "минал съм го това" искате пак да СТЕ (сегашно време!) в това състояние." Как ще коментираш това, в тази връзка, когато Него го няма?
И другото, което ми хрумва е, мислиш ли, че има някаква скрита "благословия" в това Силите да ти отнемат любимия? В смисъл, че ти дават възможност да растеш без да си съсредоточен 100% в Него.
"Но Силите си знаят работата. Я ще ни разделят, я ще направят любовта несподелена (?!) в един момент и т.н.... Но благодарение на светлината, която е внесъл, МНОГО РАБОТА може да се свърши от нас стига да не сме от мързеливите... Има съвсем конкретни методи..."
И молейки ви за конкретност, очаквах, може би, да уточниш каква работа, кой методи... Знам, наблюдението, медитацията...
Знам - не можеш да приемеш само един човек, ще стане като жабата с жабчетата - "моите жабчета са най-добрите", моята жена е най-красивата, моят мъж е най-... можете да сложите, която дума искате. При едно такова виждане на нещата неминуемо ще имаш проблеми дори с този единствен незаменим човек. Защото енергията не търпи само ТОЙ и ТЯ, не може да съществува само Той, врабчета, луна и рози - тя е движение, ако щеш и разрушение, значи всичко е само преминаване от едно състояние в друго. Конкретният ми въпрос тук е - ако в един момент си достигнал състояние на по-дълбоки отношения, усещания, виждания, а следващият ти предлага само ежедневни грижи, проблеми и както аз го наричам "плъзгане по повърхността", тогава КАКВО? Ще кажеш "Търси в себе си, то е там". И пак въпросът: КААААААААК?
Хрумна ми, извинявай, че тук засягам тази тема, но само едно уточнение - спомена думата шизофрения във връзка с вегетарианството, в смисъл, че когато не усещаш нещо вътрешно, защо ти е да го правиш. Позволи да не се съглася тук, защото, мисля, това е единствения път - решавайки да бъдеш еди какъв си, за да постигнеш еди какво си, ти тръгваш от имитацията - ученикът имитира ударите на майстора, човекът имитира действията на Бога, както бе споменато там някъде в "Разговорите с Бога", когато там онзи- човек долу питаше оня горе: "А как да стана Богът, който съм?". Ами, просто прави това, което смяташ, че той би направил, дръж се така, както смяташ, че той би се държал - убедеността тук идва само след имитацията, след като си го правил достатъчно дълго. Какво беше онова с енергийните двойници? Създаваш нещо подобно на това, което би искал да бъдеш и енергията тече между теб и него, тече, преобразува те, докато станеш точно копие на този "енергиен двойник". Та имитацията е началото, после идва убедеността, сигурността.