Нисшия свят не може да обясни висшия...
И не може и да го възприеме, защото как по-малкото ще схване по-голямото. Някъде Ошо беше дал пример с това да събереш в чаена чаша Тихия океан.

Специално за ума, който иска да си обясни Истината: тук опираме до пречката, наречена дуализъм на ума. За ума винаги има две алтернативи (позитивна и негативна) и винаги верността на едната се поддържа в баланс от неверността на другата.

Пример: Адвайта казва, че от абсолютна перспектива, свободна воля няма. Всички елементи в системата функционират имперсонално и програмирано.

Умът чува това и реагира по два начина:
Вариант 1: "Не съм съгласен, свободна воля има, моят личен опит го доказва. (Естествено.)"
Вариант 2: "Знаех си, всичко е съдба, аз нямам никаква свободна воля, следователно нямам и отговорност. Каквото и да свърша отсега нататък, Цялото да ми плаща сметките."

Тоест едната реакция е негативна, другата е позитивна, но и двете поставят в центъра субекта, неговия опит и неговите рационализации (всеки чува това, което иска да чуе, сравнявайки го с това, което е чувал преди). Умът винаги избира едната половина, едната алтернатива - според това, което му е изгодно.

Егото никога не може да е комфортно с парадокса. Парадокса на имането и нямането на свободна воля едновременно. На имането на отговорност в релативен аспект и нямането в абсолютен. В този случай как чрез избор на една от двете алтернативи, може да се обясни Цялото?

Исус казва в евангелието на Тома: "Знакът на моя Баща е движение и покой."
Двете едновременно, сляти в парадокс. Ето този парадокс на двете взаимноизключващи се алтернативи е непосилен за човешкия ум. Той винаги търси едностранното и логично обяснение.