|
Понеже този клуб се оформи като място където се споделя и говори за медитацията, мисля не е излишно да поместя и тази тема. :)
...Стъпка по стъпка по пътя към овладяване на концентрацията и медитацията.
Както знаем, методите за овладяване на съзнанието, но които йога учи са източни. За да станат наше достояние и да ги четем, и практикуваме, трябва да бъдат преведени. Проблемът е, че при този преход от изток на запад, посредством преводачите, издаделите...или пък някой ентусиаст, тези методи лесно биват поевропейчени, което ги прави най- често абсолютно негодни, или поне относно предназначението си. Това се видя и преди няколо дни, като пуснах кратко описание на Ритмичното дишане(Тала Юкта). Веднага се появиха тълкуватели, който “внесоха” светлина, относно “правилната” техника. Такава е съдбата на повечето неща, затова и големият процент от литературата е под въпрос. Нещата, такива, каквито са, ни дават тези, който директно знаят санскритски и са ученици на Автентични учители. Ако са достатъчно съвестни, те се въздържат от “необходима добавка” и предават нещата вярно.
Един тези на който може да се има доверие е Борис Сахаров. За наше щастие из между 14-те езика, които е знаел, е и санскритският, което му е позволило да чете в оригинал и да предаде съдържанието максимално точно, без да преминава през непоходящият английски език, от където идват повечето преводи. Ученик е на Свами Шивананда, който е реализиран йогин. Заради големия напредък в Раджа йога, получава титлата Йоги Радж. Той е един от малкото, който е постигнал всичко за което говори и именно това го прави ценнен. Всичко написано е само споделен практически опит. Този опит се предава от хилядолетия и винаги е неизменен. Един и същ с едни и същи ефекти при практикуващите.
Та така, нека минем директно върху нещата. Да се позовем на неговото ръководство “Индуско закаляване на тялото – Хатха Йога” – 12-те писма.
В това ръководство, той дава един бавен(но сигурен) и постепенен метод, чрез който се постига овладяване на тялото, праната(чрез пранаяма) и съзнанието(методите на концентрация). Тъй като говорим конкретно за овладяване на съзнанието, то ще прескочим раздела асана. Достатъчно е човек да си практикува една от класическите системи, който се преподават в курсовете по йога в София и страната. Освен нея, е необходимо да се акцентира върху някоя удобна медитативна поза. За европееца е безумно трудно да поддържа Лотус(Падмасана), в която поза енергията се движи най- лесно. Но пред угрозата, да си оскати коленете например, е най- добре тя да се олекоти. Може да се използва Муктасана, Яджнавалкиасана, а най- лесна е Майтряасана(това е обикновен седеж на стол, при който краката са заключени в глезените(левия крак е отпред), а ръцете са със сплетени пръсти. Гръбнакът е изправен, както казват даосите, като наредени една върху друга колона от монети. Добре е да имаме под ръка някоя поза, понеже същиската работа се извършва в медитативна поза. При нея имаме заключване на енергиите и естествено подтикване на енергията в Сушума. Сушумна е канала, който минава по центъра на гръбнака и нормално е затворен. Вследствие на правилната практика се отпушва и Кундалини се издига. Всеки много лесно, може да направи един опит, като седне в една студена стая в удобна поза, пък било и в Турски седеж(Сукхасана – лесна поза) и да изправи много добре гръбнака, а пръстите да преплете и положи в скута. След 2-3 минути ще усети едно загряване на гръбначният стълб, а в последствие и на цялото тяло.
Ето защо трябва да сме в изправена и удобна поза, а не разльокани като медузи по диваните. Тогава няма движение на енергията. Но, толкова за Асана(позата).
Основния механизъм чрез който се овладява съзнанието е Пранаяма. Това е контролираното йогииско дишане, посредством което успокояваме ума. А, както знаем, Енергията(Прана), следва ума. Можем да проверим. Насочваме ума към едната ръка, но не да се вторачим, от което само ще ни заболи глава, а по скоро да я почувстваме. След известно време тя ще започне да се загрява. Където е ума, там е и Прана. Ако умът е спокоен, прана е установена.
Упражненията по Пранаяма, свързани с работата върху овладяване на съзнанието, започват с Диафрагменото дишане. Това е най- използваното дишане при Даосите. При мъжете се постига по- лесно, понеже по природа го изпозват, но жените би трябвало да наблегнат повече. Няма нищо сложно, това е едно най- обикновенно коремно дишане. Ето как го описва Сахаров:
Застани прав, стъпалата са малко раздалечени едно от друго и подпри изпънатите ръце на бедрата, непосредствено над коленете. Дръж по този начин раменете стегнато и неподвижно, като дишаш бавно, а в това време натискай диафрагмата към вътрешостта, червата. При това, трябва да усещаш в долната част на корема. Ще забележиш, че коремът има тенденция да се издуе, но задръж силно коремната стена и се концентрирай само върху нарастващият натиск, върху долната част на корема. Запомни това чувство на натиск и го упражнява в течение на един месец, докато станеш в състояние да изпълняваш това диафрагмено дишане със същото чувство на натиск върху долната част на корема и в изправена стойка. Следователно, без да подпираш ръцете и без да движиш гръдния кош. В индуската литература има едно указание за едно просто средство, за да осъществиш без усилие винаги Диафрагменото дишане. При вдишване поставяй езика си винаги така, като, че ли искаш да вдишваш при отворена уста през носа. Дръж затворена устната кухина с езика – така натискай задната част на езика,много леко надолу, все едно искаш да хъркаш. При това ще чуеш едно леко съскане и ще почувстваш, че поради това, диафрагменото дишане се появява от само себе си.
Следователно, при дишане трябва да вземеш под внимание две неща: Да държиш здраво коремнаа стена и да притискаш езика леко назад към небцето.
Понеже има вероятност да не се разбере веднага, ще го разкажа със свой думи за по- голямо улеснение: Заставаме по указания начин. Стягаме диафрагмата или по- скоро я натискаме надолу. Вдишваме само с корема, като акцентираме върху долната част. При вдишване, корема се издува, при издишване се прибира силно назад. Слагаме ръката на коремната стена, за да усещаме по- пластично процеса. Гръдният кош е изолиран от дихателния процес, дишаме само с корема. После се изпълнява в положение прав. Като се научим да го правим, вече не слагаме ръката. Може да се пробва и легнал. Усеща се много добре. За езика – при вдишване, задната му част, леко притискаме към гърлото, докато се чуе един шум при издишване и вдишване, все едно някой ни е хванал за гърлото. :)
Това е едно много качествено упражнение. При него Дан-тяна(енергийния контейнер под пъпа), просто помпи енергия. Освен това е подготовка за последващото Ритмично дишане, което съпътства процеса на концентрация. Жизнения обем на дробовете се увеличава. Дихателния процес намалява, за сметка на по- добрата вентилация. На пушачите им е по- лесно, а на всички заедно живота по- лек.
Другата седмица ще пусна едно от основните упражнения – Ритмично дишане(Тала Юкта), след което ще преминем към концентрацията и следващите Пранаями.
“Без медитация няма мир, без мир, няма щастие. – Бхагавадгита. А, ние точно това целим! Капка по капка, вир прави.
|
Началото...
