|
Тема |
Re: Прегръдката (ошовската) [re: Berta] |
|
Автор | earthamp;heaven (Нерегистриран) | |
Публикувано | 09.12.02 10:39 |
|
|
Случи ми се веднъж на улицата ме приближава един около 80-годишен старец и ме пита може ли да ме прегърне. Аз съм доверчив и открит човек, засмях се и го прегърнах, а той се разплака и каза, че съм първата, съгласила се без да пита защо, да го прегърне...
След няколко дни, странно, но пак на същата улица срещу мен тича около 4-годишно хлапе, директно към мен с разтворени ръце като птица...и се хвърли със смях в прегръдката ми, защото аз инстинктивно се наведох да го предпазя...бащата вървеше доста след него и аз се притесних да не се разсърди, но той само се усмихна и продължи по улицата, а детенцето го последва щастливо.
Спонтанни прегръдки, които ме карат да мисля, че светът има шанс за спасение.
Това, което си се отразява около теб
|
| |
|
|
|