Всичко това с прегръдките е просто прекрасно, чудесно, едва ли не - захаросано, както бе споменато някъде из постингите. Но прегръщането между свои, или т. нар. "ошовисти" е лесно и безопасно, а какво ще кажете за целия останал мрачен и недотам приятелски настроен свят. Защо не се опиташ да прегърнеш ядосаната билетопродавачка в автобуса, човекът, който си мисли, че заема по-високо положение от теб в живота, или просто детето, което майката е извела на разходка? Че тя ще извика възможно най-близкостоящия полицай. Иди после обяснявай за ошовистките прегръдки, за Цялото, за сливането. Давам си сметка, че задавам подобни въпроси най-вероятно от страх, от невъзможност да си навличам неприятности и след това съвсем безпристрастно да наблюдавам отстрани. Знам, че това е диагнозата. Но въпроса тук не опира до мен, защото аз съм готова да се прегръщам с хората, които искат да се прегърнат, но не бих поела инициативата. Че въпроса ми е: "Ти готов ли си да поемеш инициативата, готов ли си да си навлечеш всички възможни проблеми или това са само сладки приказчици в следобедните часове?" Когато се научиш да прегръщаш всички хора /не мислено и не клубни ошовисти/ и не само хора, а и всички съществуващи неща /без оглед на приятно-неприятно, добро-зло, възможно-невъзможно/, като се започне от смърдящото мърляво псе на улицата и се стигне до човекът, който не ще и да чуе за теб, защото се смята за прекалено важен, тогава мисля имаш основание да поставяш и разискваш темата за т.нар. "ошовистка прегръдка". Дотогава остави тези приказки за следобедното си кафенце и се задоволи със "случващата се прегръдка" - по-безопасната, по-лесната и по-удовлетворяващата, защото се съмнявам, че другата ти е позната.