Значи говоря за варианта Помогни си сам, за да ти помогне и господ.
Напоследък съм заобиколена с твърде много хора, затворени в черупките си и живеещи на принципа-След мен и потоп. От който следва идеята, че те имат само права и никакви задължения.
Ти с какви хора си заобиколен в ежедневието си? Комшии, познати, колеги? Имаш ли такива примери?
От демокрацията българинът точно това научи-че има права. И приключи с всякакви задължения. Като се почне от опазването на природата и се свърши с риенето на снега пред общия вход.
Я кажи-тия хора състрадаваш ли ги? И как виждаш развитието им занапред?
В нета и клубовете пък се сблъсквам с хора, които са 200% убедени в правотата си, че и аз много често изпадам в същото.
Не знае, но знае, че не знае
Не знае и не знае, че не знае.
Не знае, но знае, че знае.
Знае, но не знае, че знае.
Знае, но знае, че не знае.
Знае и знае, че знае.

Всички ние май попадаме в третата графа-не знаем, но знаем, че знаем. И това ни довършва.

Грижа към недъгавите, казваш. Хубаво. Само че физически недъгавите и лудите са малцинство. Аз не ти говоря за тия недъгави. Аз ти говоря за всички 99% недъгави в добро физическо здраве и даже обществено нормални.
Които имат своя истина и своя правда и тя ги погубва. И преди да ми отговориш за собствената правда, която ни убива и как не разбирам и как това пък е моята правда-преди това помисли пак за комшията си, който няма да даде 5 лева за оправяне на прокрива, или няма да изрие снега или ще мине и ще счупи по неведоми причини стъклото на асансьора.
Състрадаваш ли го? И как смяташ да му помогнеш?

Разбирането е илюзия. Оцени нивото на осъзнатото незнание. Неразбирай осъзнато.