|
Скоро се сблъсках с един случай, всъщност участвах пряко в него, който ме наведе на някой мили. Самата случка би била смешна, ако пораждащите се от нея размисли не бяха страшни.
Виждали сте онези младежи, предлагашти адаптации на индийски древни епоси. Учтиви са, излъчват блаженно благоразположение към всичко и всички и човек много трудно отказва да купи книгите им (идеалният мениджър сигурно би бил кришнар, къде учат техниките си е интересен въпрос). Една моя позната страда от това, смята, че има кришна заговор срещу нея, защото щом си подаде носа на улицата и веднага от някъде се появява учтив младеж с пъстри книжки в ръце. Никога не им отказва, а на мен някога отказа, както и да е. Та преди известно време и аз накрая забелязах учтивата усмивка, уверената походка и директният искрен поглед в очите. Виждайки книгата, която носеше насочилия се право към мен младеж, започнах мислено да потривам ръце от открилият ми се шанс за реванш, ето най накрая щях да се срешна очи в очи с въплъщението на мъжете, на които моята позната не отказва, пък билко то купуване на книга. Още докато се приближаваше, тази персонификация, на нараненото ми себелюбие, съставих плана. От известно време се занимавам с лексиката на тоталитарните общества (защо ще разберете впоследствие) и понеже фашистка литература почти липсва, започнах да се занимавам с комунистическата такава, тя е евтина и достъпна има я все още в изобилие. Особен интерес проявявам към философията, оправдаваща подобна идеология и естествено се заех с “Диалектическия материализъм, изд. 1956 г. (за незапознатите, това е предпоследната година от откритото съществуване на частна собственост в нашата рродина и последната година на Сталин). Не изчаках младежа да ме заговори, а започнах пръв:
- “Махабхарата” и/или “Рамаяна”? – учтиво започнах проявявайки своето подобие на интерес, впрягайки целия си набор от познания в сферата на древната арийска епика.
- “Бхагават гита” – любезно казва младежа и се опитва да вземе инициатива – явно проявявате интерес, а искате ли да научите още, нещо, което не сте знаели.
Става опасно, нима толкова рано трябва да нападам. Диалектическият материализъм трябва да влезе в действие, а исках да се насладя на свиваща се към жертвата спирала. Оказа се, че е нужна фронтална атака.
- Вижте какво, за мен подобни философии предстваляват само изследователски интерес, но съзнавам ретроградната им същност. Философиите, пропагандирани от Вас, обслужват единствено интересите на експлоататорските класи в бедните страни и са предназначени да увековечат експлоатацията на трудещете се не само в Индия но и по целия свят и то в момент…
- Не нашата философия е, че всеки трябва да приеме заслуженото му място…- започва младежа, вече минал в защита.
- Това е мракобесна теория отречена в историческия процес, днес е различно…-отново нападение.
- Всеки трябва да заеме отредената му каста, нима отричате, че различните хора са с различни способности, тогава нима не смятате, че едните са родени за роби, а други за господари? – тук вече загубих ума и дума, никога не бих очаквал, че някой все още може да мисли така. Дори ултрадесните не са смеели открито да изразяват подобни становища. В миг на душевен смут успях само да попитам глупаво.
- И кой ще управлява? А кой ще бъде роб?
- За тези, които се развият духовно, е отредено да са управляващи, а другите ще трябва да се развиват и да им служат. – ми казва младежа, сякаш това е очевиден факт.
Тук не издържах и го почнах отново с диалектическия.
- Чакай, днес когато технологиите са напреднали до степен, която дава възможност хората да се освободят от физическият труд и да започнат да развиват емоциите и интелекта си, днес когато сме на крачка от това трудещите се най после да отхвърлят оковите на…
Младежат вече бързаше към друг, колегата ми, който седеше встрани после ми каза, че дори бягал. А аз все повече се замислях. Замислях се и ми ставаше все по тъжно и тъжно. Нима всяка човешка фантазия е обречена да се превърне в кошмар (това на английски би звучало добре)? Как човек може да искара чудовището от главата на другите, показвайки им чудовищата от собствената си глава?
Всъщност искаш да кажа нещио за НЛП, за невролингвистичното програмиране. С този термин се сблъсках скоро, едва преди около 3-4 години. Идеята (тук не искам да влизам в дебати относно същността на понятието, защото и този термин е станал разтеглив), общо взето е, че езикът това е парадигмата на човешкото световъзприятие. Облякал в абстракции своето мислене, човек влязал в капан. Самото възприемане на действителността е станало зависимо от абстракциите, които го описват. Значи сменяйки този набор от абстракции бихме могли да променяме и представата за света. Ркламите го правят, вече не купуваме продукти с определени качества и свойства, а символя, който носят. Престиж, щастие, наслада. Обградили сме се с илюзии, а ни говорят, че трябва да се освобождаваме от предразсъдъци (е, това има смисъл, защото освободения от предразсъдъци е по склонен към потъването в илюзии, но това няма да коментирам сега). Имам няколко познати, които работят в тази насока, как човек може да се научи да сменя опосредстващите възприятието абстракции, за да може сам да управлява процеса. Дори направиха няколко, останали незабелязани експеримента, при това успешни. Разбира се, не само върху провеждащите експериментите. Има и други начини, по радикални. Употреба (еднократна при това) на някой растителни алкалоиди, но имаха, уви, някой трайни странични последици. А сега, отново към гореописаната случка. Какво стана тогава? Сблъскаха се два светогледа, два начина за опосредстване на действителноста и се отхвърлиха, имнаше неприемане, не можа да стане каквото и да било съгласуване и сблиужаване. Тогава? Дали не можем да говорим за имунология на светогледите (имаше явно отхвърляне, невъзможност дори за общ досег)? Ако можем да говорим за имунология, тогава дали няма прояви на паразитизъм или съвместителство? Интересни въпроси, имащи връзка с една, поставена преди от мен, тема.
ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!
|
Teмма транквилогика
