|
Първо за Огъня. Огънят е създаден от Бог на четвъртия ден (в слънцето и звездите).
Огънят е игрив и палав. Силата му е като на лъв, но ума като на дете. Непредсказуем е и затова е опасен. Огънят танцува и се забавлява. Той е динамичен.
После за Земята. Земната твърд е създадена на третия ден. Земята е преди огъня, защото го гаси.
Земята е мъдра и спокойна. Диханието на земята лекува. Земята е неподвижна, опора.
После за Водата. Водата е тук още преди първия ден. Водата е преди огъня, защото го гаси и преди земята, защото я отмива.
Водата е нежна и любяща. Водата е мила майчица, в чиято топла утроба се е зародил живота.
После за Въздуха/Вятъра. Вятърът е тук още преди земята, заедно със или дори преди водата. Вятърът (Дух /Дъх/ Божи) се е носил над Водата при сътворението. Вятърът е преди огъня, земята и водата, защото той е бащата управник на целия световен цикъл/кръговрат. Единствен той има силата да разпали Огъня с повея си, както и да го загаси с дъжд от облаците, които носи. Вятърът оформя ерозиралата земя в причудливи форми в играта си. Единствено той има силата да управлява движението на водата. На неговата милост са подвластни корабите и лодките в морето.
Вятърът има много настроения. Може да бъде игрив и топъл, нежен и силен като бащина длан, може да бъде студен и суров, гневен. Може да бъде разрушител, може да бъде и творец.
После за Духа. Духът е този който обединява четирите елемента с мъдростта си в преливащата любовна игра наречена Живот, в която всичко е свързано и едно поражда друго, а Духът преминава от един елемент в друг с вечното си Божествено Преливане...
Духът е Божествената искра, част от безкрайния, непознаваемия Бог, който се самосътворява чрез елементите (и) в Живота.
Как да се работи с елементите?
С Огън – прието е да се използва свещ. Но това е просто символ. Който вижда някаква самоцелна сила в пламъка на свещта едва ли ще постигне нещо. Друг по подходящ (според мен) символ е слънцето.
Да не забравяме, че като част от живота носим Огъня (както и ВСИЧКИ други елементи) в себе си. Можем да го почувстваме в сърцето си, можем да усетим като едно огромно слънце вътре в нас, което може да изгрее и да протегне галещите си лъчи до безкрая. Това слънце прогонва студа от тялото и най вече от душата ни, разпалва такава радост и веселие, каквато нищо друго не може. Лично аз ако искам да повикам Огъня, докосвам слънцето в гърдите си. Когато искам да се слея с играта на пламъците Огнени танцувам, прегърнал слънцето си. Когато искам да стопля себе си или някого пак него използвам.
Със Земя – прието е да се използва пръст, камъни. Аз лично най явно усещам земната сила, когато прегърна някое дърво, когато усетя туптенето на соковете му. Дърветата са най близо до земята, както и птиците са най близо до вятъра, както хората сме родени от огън и вода.
С Вода – каква магия е да наблюдаваш движението на една река, любовното преливане на водните частици... Не ми е нужно да търся водата в себе си, защото тя непрекъснато се излива от самосебе си под формата на сълзи, дори когато се смея. Достатъчно е само да се почувствам едно с всепречистващата любов на Водата и тя се надига, вълна от сладка тъга, която ме поглъща целия.
С Вятър – кой може да улови вятъра? Понякога е достатъчно просто да отворите прозореца и той ще дойде. Вятърът ще дойде при вас сам. Ако го няма и не се вслушва в поканите ви, ако димът от огъня, който сте запалили, за да направите магия, лети право нагоре или ако облаци се струпат, за да го изгасят по добре не упорствайте.
Веднъж вятърът е сърдит и предупреждава и тежко на тези, които не успеят да го разберат. Друг път е нежен, гали се в протегнатите ръце, о колко обичам да галя и прегръщам вятъра, когато дойде така при мен... Друг път е чиста сила, която се влива в теб и разпалва вътрешния ти огън, кипва кръвта ти и я превръща в пенести вълни, които се плискат по вените ти... Друг път е игрив и се бъзика с теб добродушно – палихме веднъж огън на Беведие Хан и вятърът преследваше с дим някой от нас четиримата, сменяше посоката си в зависимост от движението на човека, с който си играеше, вътреше се по невероятен начин така че да духне дим в лицето на един от нас, който се беше отделил от останалите трима. С весел смях посрещнах играта му, после и другите се включиха радостни.
Мога да пиша безкрайно много за Вятъра. Вятърът е свободния човечески дух, който не търпи подтисничество и е неуловим като своя атмосферен брат.
Духът... Каквото и да напиша за Духа няма да е точно. Той е отвъд думите. Той е в началото и в края. Духът е Божественото, което ни е дадено в нас, но което трудно можем да разберем. Духът е рационално и ирационално. Духът е отвъд добро и зло, отвъд дуалностите. Всичко, което се каже за Духа е вярно и нищо за Него не е вярно. Когато Духът заговори чрез някой от нас това не може да се сбърка с нищо друго. Една магия без Дух е обречена на неуспех, упорството може да я обърне срещу нас самите. Една магия с Дух не се нуждае от друго, за да промени реалността, защото велик е зовът на Духа и всичко в природата се съобразява с желанията Му...
Духът трябва просто да се почувства макар да не може да бъде почувстван.
Духът трябва просто да бъде осъзнат макар да не може да бъде осъзнат.
Духът трябва просто да се разбере, макар да не може да бъде разбран...
Когато пиша или мисля за опасната игра на Огъня, когато пиша или мисля за нежната топлина на Земята, когато пиша или мисля за меката любов на Водата, когато пиша или мисля за свободната сила на Вятъра, когато пиша или мисля за неуловимата красота на Духа, в такъв момент чашата ми прелива от щастие и се обръщам на огнен пламък, на розов кварц, на галеща вълна , на волен вятър. В такъв момент Духът ми се пробужда и протяга огромен като вярата, прекрасен като надеждата и могъщ като истината....
Красотата ми е Път, Истината - мой Бог, Болката - Предопределение
|
магията на елементите
