Чудя се, ти кога ще започнеш да твърдиш, че си Бог. Кога ще си спомниш, кога ще поемеш отговорността, че си Негов равен, Нейна равна. Защото е лесно, удобно да си просто негово дете, негов син. Но трепериш от това да бъдеш негов равен. Твърде много грандиозност, твърде много отговорност. Защото ако си равен Нему, това значи, че никой не ти прави нищо на теб, а че всичко е сътворено от теб. Така че вече не съществуват жертви и злодеи, а само резултати от мисълта ти за нещо.
Та за припомнянето. Англичаните имат хубава дума re-member - събиране на частите. Дори Ошо го е казал - ходи като Буда, говори като Исус, танцувай, ако искаш като Кришна. Ако вече не те интересува дали светът те приема или одобрява. Вече не си доволен от това, което този свят ти е дал. Вече не си удовлетворен от това, което е дал на другите. Искаш болката, страданието и илюзията да свършат. До гуша ти е дошло от света такъв, какъвто е сега. Тогава спомни си. Мисли, говори и действай като Бога, който си.
Разбира се, това ще те откъсне от много от човешките ти събратя. Ще те нарекат луд. Ще ти кажат, че богохулстваш. Ще те разпнат. В мига, в който приемеш осъзнаването за Себе си ще бъдеш охулен, заплют, наречен с обидни имена, обвинен, осъден и порицан.