|
Винаги като се задържа някъде, на някое спокойно и уютно място в което почти няма посетители, последното автоматично започва да се превръща в прототип на автобус на градския транспорт от делничен ден. Не, няма никаква връзка между моето пребиваване и появата на навалица, явно лош късмет. Но не мога да не приема негативно проявите на така наречената съдба. От друга страна нямам право да гоня когото и да е, би било дори нахално от моя стърана, предвид статтута ми на натрапник (дори последното да не е вярно, моля ви, оставете ме с тази илюзия, че присъствието има някакво значение, пък било то и само като натрапващо се).
Историята, която ще разкажа днес, не плод на личните ми преживявания. Разказа ми я един пропаднал тип в едно от най долнопробните места, които можете да намерите в нашата галактика. Свърталище на утрепки от всичките й краища и да, моето пребиваване там ясно говори и за мен самия. Самата история:
Това се случило във времена в които днешното летоброене не важало, а също така толкова древни времена, че не могат да бъдат привързани към никое летоброене. Не, че измерването на времето не било вече изобретено, просто от тогава до сега са се сменили толкова летоброения, че дори и специалистите по история на измерването на времето се объркват и вместо да намират отговори на касаещите ги въпроси, поставят още повече такива. Та тази история се развила някъде в центъра на Галатиката, място изключително негостоприемно за приютяване на живот и още по негостоприемно за възникването му. Мощни лъчения раздирали повърхностите на планетите и ги превръщали в нажежени радиоактивни пустини, мощни магнитни полета танцували в пространството и карали компасите на заблудените пътници да се въртят така лудо, че самите компаси се превръщали в генератори на електрически ток с мощност убиваща на място притежателя им. Гравитацията също полудявала и планетите на тамошните звездни системи прелитали от слънце до слунце, като топки на билярдна маса. Оказало се, обаче, че дори на такова неблагоприятно място успял да се зароди живот и не само се зародил, но се и развил. Появил се разума. Ще попитате, как е възможно това? Ами, лесно, ще ви кажа, живота на тази планета се зародил не наповърхността й, а в нейните дълбини. В океаните разположени под дебелата ледена кора на планетата, защитени отлъчения и космически студ, дълбоко в тях се развивал разум. В началото разума смятал, че вселената е един гигантски океан, но се развил още и схванал истинската картина, колко уютна била планетата и колко негостоприемен бил космоса. Любопитството и жаждата за знания подтиквало разума да напусне своята планета и да търси отговори на интересуващите го въпроси в цялата Вселена, но тогава се появили негови представители които започкнали да питат себе си и другите “Защо ние да опознаваме Вселената, след като не познаваме себе си? Трябва първо да се опознаем и разберем и едва тогава да изучаваме цялата Вселена.”, опонентите им (защото щом се появи някаква идея, неизбежно се появяват и опоненти) започнали да твърдят, че да се опознаят им било нужно да поснават самата Вселена, защото всяко същество е частица от нейното цяло, а без да познаваш цялото не можеш да познаеш и частните му прояви. Идейният сблъсък бил огромен по мащабите си, почти не се стигнало до война, въпреки, че разумът на тази планета отдавна бил спрял да я употребява за разрешаване на спорове. Все пак, накрая решение било намерено, който искал да изследва Вселената да си тръгва, а който иска да изследва себе си да остава. Така и станало. Огромни флотили тръгнали във всички посоки на Вселената. Флотилии натоварени както с разнообразни форми на живот, така и с разннобразни форми на разум, защото все пак радиацията, в онази неблагоприятна среда прониквала дълбоко в планетата и предизвиквала разнообразни мутации. Говори се също, че това било някъде в началото на зараждаянето и разпространението на живота по цялата Вселена и че всъщност, тези негови представители били първите, от които той възникнал и се разпространил навсякъде. Минали много години, а на самата планета също течало развитие. Тамошната форма на разума се развила до такава степен, че местните му представители се превърнали в облаци от чиста енергия и полета, форма удобна за вътрешно съзерцание, поради своята по висока прозрачност. Така вглъбени те престояли столетия, хилядолетия и еони, докато един ден техен далечен роднина, от раса наследник на първопроходците, не минал покрай планетата им и не регистрирал страшна концентрация на енергия. Последната му била необходима за задвижване, на изчерпалият енергията кораб, който този представител управлявал. Кацнал той на планетата, спуснал сонда в дълбините й и изтеглил намиращата се там чиста енерги. До последната капка. Не можем да го вивним, защото той и представа нямал, че в дълбините на планетата на която кацнал се намират представителите на неговите далечни прародители, историята отдавна погребала спомена за тях. Та, изтеглил ги той и продължил пътя си, трансформиращ тази енергия в движението на кораба си. Така изчезнала тази велика раса на първопроходци. Останал само спомена и онова необяснимо влечение при всеки от нас, техните наследници, както за движение навън към непознатото, така и за движение навътре.
ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!
|
Продължавам безобразията
