|
|
| Тема |
 Пътят на странника |
|
| Автор |
Haтaлu (звън на кристал) |
|
| Публикувано | 23.11.02 13:50 |
|
|
|
Ти би могъл да бъдеш месия, ако не избираше сложни пътища и постигаше яснота и простота. Ти си ослепен от суета и затова светът е сложен. Простотата е в яснотата. Ако вярата е на нивото на увереност. Ти си по-слаб от съдбата, макар че я виждаш. Светът е прост, сложността е от слабост, теснота на възприятието. За да видиш, трябва да си разшириш възриятието. За да видиш, трябва да засилиш неговото внимание. Ти ще го направиш, когато нямаш друг изход.
Главното винаги е неизказано-то е скрито казано. Трябва да гледаш това, което е и да виждаш онова, което го няма. То диктува правилността. Между съществуващото винаги има отсъствие. То разделя и свързва. То указва на главното, скривайки го. Това, което го няма, е най-тънката свързваща връзка на реалността. Не търси намереното, не прави направеното. Остави това на слабите. Неразбирането е твоят ключ към съкровенното. Прислушвай се в тишината-само тя ще ти покаже пътя към свободата. Истината е безкрайно дълбока, но тя е само повърхността на знанието. Само нищото води до всичко. Колкото повече нямаш, толкова повече свобода имаш. По-добре да не знаеш, отколкото да се съмняваш.
Яснотата е проявление на свободата. Силата това е движение на волята. Интуицията е усещане за времето. Съвестта определя правилността. Разбирането е сливане. Няма желания, има притегляне. Волята-това е притегляне на целта. Всичко необходимо е възможно и достатъчно. Няма сън, няма реалност-всичко е относително. Силните ученици създават своите учители по същия начин, по който хората създават боговете си.
| |
| |
| 
|
|
