Наистина трябва и да сме внимателни, защото като цяло гладът (и в преносното му значение) на съвременнните хора е меко казано извратен. Подчинен е повече на навика и часовника, отколкото на реалната нужда. Колко са редки моментите, когато сме истински гладни - и тогава да ти кажа, аз изобщо не обикалям пазара в търсене на най-добрите домати, ами засищам глада по най-бързия начин.
Въпросът е дали и духовният ни глад не е станал такъв изкуствен, мамещ, нереален - хем сме гладни, хем много бързо се прехвърляме от една храна на друга. Лично за мен това е една от клопките - загубата на естественото усещане за глад.
Поздрави