Ако ти си загубил много време, работейки върху големите цели,ка кво да
кажем тези, които тепърва се ориентират натам. Четейки това, което си написал, направих паралел с нещо, което вчера обсъждах с една моя близка - работата върху малките стъпки, и любовта, която да влагаме във всяка една от тях, и колко различен е резултатът, когато подхождаме към нещата така.
Аз , за ралика от теб, стигнах до това усещане и разбиране за "малките" стъпки, за "малките"крачки" не след усилена духовна работа, а в резултат на най-прозаичен житейски опит.През цялото това време, паралелно с всичко изживяно, ме следваше един стремеж да надхвърля, да надскоча ежедневието, да свържа всички дребни (или недотам дребни) неща от живота си с някакъв по-висш смисъл, с някакво по-висше изживяване. Беше ми много трудно да съединя две паралени линии, единственото , което можех да правя е да прескачам от едната в другата, и после обратно. И да ти кажа, чак като осъзнах калко са важни "малките" крачки, колко са достъпни и колко лесно могат да бъдат извървяни с любов (нещо, което не мога да кажа за "големите"), чак тогава ми се стори, че има начин да съединиш двете линии - да "качиш" ежедневното, до духовното и да въплътиш духовното в прозаичното.
P.S Преди малко си отворих пощата - не си ми отговорил на последното писмо, (както ме питаш), но можеш да приемеш , че нещата , които си написал са част от този отговор.
Поздрави
Дара
|