|
|
| Тема |
 ДЪГАТА..... |
|
| Автор |
Изrpeв (дъга) |
|
| Публикувано | 19.11.02 07:16 |
|
|
|
Дъгата е отражение на светлината в дъжда. За да се види дъгата зад нея стои тъмен облак. Той трябва да си изплаче тъгата, за да може слънчевата светлина да се отрази в неговите малки дъждовни капчици. След пречистващия дъжд се показва отново слънцето. Грее винаги, но се вижда, когато по небето ни има малки облачета, а не е покрито цялото с черни градоносни облаци. Духовният вятър разгонва облаците, но все пак времето на човека е променливо. Има облаци и дъжд , бури и гръмотевици, изгреви и залези, но знаем, че винаги го има слънцето.
Ако не се насочи светлина, няма дъга. Дъгата е подарък за пречистване.
Аз отразявам това, което се насочва към мене. Който е потопен в тъмнина и не пуска светлина, доближавайки се към мене, ще вижда тъмния облак. Който насочи към мене струя светлина, пред вътрешните му очи ще блесне дъгата. Какъвто художника, такава картината. Каквото сеем, това жънем. Вътрешната ни светлина идва от Духовното и Божественото слънце и греят толкова по-ярко в нас, колкото по-чисти са сърдечния и умствения ни небосводи.
Вътрешното слънце във всеки да блесне ярко, да се появи дъга, но върху небесно-синьо, след катарзисен пречистващ дъжд.
  
| |
| |
| 
|
|
