Според мен си струва човек да поразмисли върху следното:

Индусите ( и не само те) казват

"всички започвате от НУЛА, имате възможност да поправите грешките си от минали "животи",
но иначе всички сте ОК, пък и имате безброй шансове да станете по-добри, нали затова се прераждате безкрайно"...

Християните пък вярват, че от самото си раждане човекът не е ОК, грешен е, и колкото по-дълго живее, все повече грешки трупа;
с други думи са убедени, че започват от МИНУС НУЛА,
и тъй като човек има - очевидно и гарантирано - само един живот, би трябвало ТОЗИ СИ ЖИВОТ да изживее богоугодно.


С други думи, ако аксиомата за прераждането се окаже само неудачна хипотеза, човек рискува да провали ЕДИНСТВЕНИЯ СИ ГАРАНТИРАН ШАНС за спасение на душата си, за безсмъртен живот (и никога да не достигне нирвана).

Твърде нерационална логика, не мислите ли?