Никой не може да избяга от отредения му път, сладък или горчив. Обикновено не си го избираме сами.
По пътя си срещаме всичко, за да разпознаваме. Има място за опита на предците, а и за свой опит, за да сме и ние предци за следващите.

"Спести си лутанията, горчилките и съмненията (отровата). "

Не съм от особено пестеливите явно, вероятно затова не бягам нито от сладко, нито от горчиво. Така съм приела да вървя по пътя си.