Сега, Миро, се занимаваме с твоето високо самомнение, не с моето. Като приключим по темата тук може и да говорим за мен.

Ти какво - не можеш да удържаш една тема на вниманието си ли? 10 години духовна практика по 3-4 часа на ден поне на това трябваше да си се научил.
Говорим за теб, съсредоточи се върху себе си.

Това, което правиш, е да ми казваш "Ами ти, ами ти". Така правят децата в детската градина. И хора като теб с изключително високо самомнение.
Твоите граници на себеотразяване са изключително големи. Затова отговаряш така. Затова не можеш да се видиш отстрани. Затова според теб изобщо няма такова нещо като ЧСЗ.

Знам, че не разбираш за какво говоря. Ти не разбра и никой, който тук ти каза същото с по-меки думи. А бяха много хора. Самомнението ти е толкова високо, че дори и не можеш да се обидиш., както сам казваш "не ми пука".За такива като теб се казва "Ти го плюеш, а той си мисли, че дъжд го вали". Пък ти си мислиш, че не се обиждаш по други, по -благородни причини, че е защото обичаш всички. Тъжно Миро, тъжно и жалко. Ти, Миро, не обичаш дори и себе си. Иначе нямаше да си причиняваш това.
Но ти и това не разбираш.

Казах ти - щеше да е смешно ако не беше тъжно, че във всичко, което си написал се чете единствено АЗ, АЗ, АЗ,.....Затова за тебе не съществува его - защото ти самия си его, огромно и всеобхватно.
Знам, че сега няма да можеш да се разделиш от него, че нямаш достатъчно лична сила да се погледнеш отстранено.
И аз не знам защо пиша в "твоята" тема. Моето самомнение ми казва, че си е чиста загуба на време, но аз, Миро, за разлика от теб, от време навреме го наблюдавам отстрани егото си, държа го под контрол. И често зная кога говори то и кога аз, или нещо друго. Вероятно затова ти пиша. Това за теб не би трябвало да има значение, но ти си цинично любопитен, затова те интересуват тия несъществени неща.


Запомни обаче, че когато започнеш да се засягаш и обиждаш от хората и нещата наоколо, ще си се обърнал към проблема си. Все някога след това ще си зададеш въпроса "Защо се засягам", а това вече си е крачка към осъзнаването на твоето себеотразяване. После вече е въпрос на време да си отговориш честно на този въпрос и така ще се увериш в съществуването на онова, дето сега не виждаш - ЧСЗ.

Пожелавам ти да ти се случи по-скоро. Ако не са те увредили трайно твоите "духовни"практики, както ми се струва че е.

Животът винаги е прав