Знаех си, че знаеш за какво питам . И за прегръдката знам и аз съм там с теб преди да за почна да пиша . И откровението на йогата много ми хареса и ти благодаря за него .

... да сваляме пласт след пласт, за да останем голи и уязвими, без маски и без грим, без напудряне, без фалш
Само една дума е излишна в горното ти точно усещане на нещата. Думата "уязвими" може да я махнеш. Всъщност, уязвими сме с многото пластове, защото сме тромави и неподвижни. Идентифицирали сме се с тях. Обаче разголването не е един обикновен стриптийз, при които можем да си затворим учите и да си съблечем дрехите. Напротив трябва да си отворим широко очите и да гледаме навътре. И да осветяваме непознатите области на съзнанието. И да не пропускаме удобен случай за да навлезем по-надълбоко.

Много би ми харесало да разкажеш горната история в първо лице единствено число. И въобще, на мен това ми харесва да се говори по такъв начин. И не ми пука, че някой веднага ще каже "аз" е свързано с егото, трябвало да се освободим от него. Ще ти кажа примерно, какво правех навремето, когато си купувах духовни книжки от Славейков. Когато човек отиде в съответния раздел, ще види, че 90% от книгите имат в заглавието си думички от рода "Бога", "Сливане", "Цялото", "Виждане" и т.н. Обаче поне 50% са преразказ на прочетено, пълен с ненужни ми литературни анализи. Как да се ориентира човек? Та, аз отварях книгите и гледах напосоки дали автора, говори в първо лице единствено число. Другото нещо беше дали има библиография накрая на книгата. Ако има такава и ако автора не говори от собствен опит, като общо правило (което естествено си има и изключения), изоставях книгата доста бързо.

Като спомена за разказа на йогата, да разкажа за някои подобни неща, които научих от една близка приятелка, с която бяхме заедно преди доста години. Та, тя тогава беше определено на едно ниво над мен в усета си към Цялото и аз не пропусках да науча неща от нея. Примерно, спомням си, че веднъж бяхме в един малко закътан и див парк, през зимата, даже си спомням, че беше 31 декември и трябва да е било към 20 часа, всичко това преди 9 години. Имаше дебел сняг и валеше още пухкав такъв осветен единствено от редките улични лампи в парка. Беше красиво. И в един момент тя ми каза "Не съм усещала снега тази година с тялото си, а тук е толкова красиво и снегът е хубав". И за нула време се съблече чисто гола и започна да се маже леко със сняг. Да, уточня, че тя не беше йога и не следваше някакви специални духовни принципи, още по-малко ексибиоционистични такива. Просто беше естествена и спонтанна, и това винаги ми харесваше. Аз такова неща никога не бях правил по-рано, но виждайки нагледния пример и без да ме подканя нито за момент, последвах примера й. Въобще, много други такива примера съм последвал и ще разкажа при случай.

Да завърша пак с твоята фраза без излишната дума ... да сваляме пласт след пласт, за да останем голи, без маски и без грим, без напудряне, без фалш. Та, да действаме! Първо в нас, в нашето съзнание. После и в Клуба. Чакам те .