Миро, знам защо питаш. Преди да ти отговоря искам да те прегърна приятелски, дълбоко и безмълвно - и ти знаеш защо.

Ти искаш тук да сваляме пласт след пласт, за да останем голи и уязвими, без маски и без грим, без напудряне, без фалш. Ще пейстна тук един постинг, който ме е разплаквал, докоснал е дъното на съществото ми. В него момент се чувствах, че обичам този неизвестен йога, слята с него и цялото. Усети момента.

***
Тези дни, усетих необходимост, да бъда гол под дъжда.
Изпълних тази необходимост- съблякох се, оставих си дрехите в колата и тръгнах гол, по слипове, по една софийска улица, джапайки по локвите.
Не се заглеждах наоколо, но имаше голям интерес от страна, на минаващите около мен автомобили и рейсове.
А колко беше приятно да медитираш под дъжда, усещайки го, стичащ се по тялото,приятно хладен.
Капчици, пътуващи по кожата ,ставащи все по пълни и пълни с топлината и енергията ми.
Гърдите пълни с въздух,стомаха прибран, кожата леко настръхнала, от хлада на водните пръски, но всичко това, пълно с ухание, с влага, звук на капките , безшумен шум от удара им, в тялото ми и птича песен.
Единение с природата-това е йога.
Техники, практикувани с десетки години, смисъла на които е, да осъзнаеш, че си неделима част от това, което те заобикаля.
Усетих състоянието на птичките, пеещи не зависимо от това, че вали.
Усетих състоянието на земята, която приемаше водата, така, както и аз, със порите на тялото си.
Така изминах стотина метра и се върнах обратно в колата, където се облякох.
Това ми се е случвало и друг път.
Дъждовна йога-подарък за мен, подарък за вас.

Споделих едно преживяване.
Когато го правих, въобще не мислех за това, че ще го пиша или споделям.
Вашето мнение практически не ме вълнува.
Йогата е нещо много лично, то не може да бъде споделено с никой, дори и с най близките, а какво ли остава пък, тук,в този клуб.
Рядко влизам тук.
Какво мога да прочета тук?
Нищо.
Влизам тук обаче, с уважение, защото рано или късно, всеки ще мине по този път.
Понякога йогата е само една дума,зад която не се крият преживявания.
А понякога, преживяванията на един йога, въобще не се наричат така.
Има ли значение, как се нарича начина, който "живееш"?
Няма.
За този, който живее, няма значение как живее-ТОЙ ЖИВЕЕ ПО ЕДИН ЕДИНСТВЕН НАЧИН.По истинския начин, който е един единстван.
Друг няма.
Тази година , рпевих и първи опити, и бях гол, всред снега, на една полянка, на Витоша.
Прекарах така десетина минути,малко ми пареше на краката, от студа и после трудно си обух ходилата, бяха загубили чувствителност.
Това беше първи опит , в това ми тяло.
Зная , че съм го практикувал и друг път, но с друго тяло и сега, спомените ме караха да го повторя.
Насълзих се, докато ви пиша това.
Явно вътре в мен, се засягат дълбоки неща, които все още не са излязли на съзнателно ниво и са още на подсъзнателно ниво.
Вървя си по пътя.
Един йога винаги е сам.
Всеки който се появи до него е изпитание и тест.
Самотата не ме плаши-тя е начин на медитация.
Дори когато общувам много , с други, вътре съм си сам.
"Общението" става на повърхността и е лъжовно.
Няма друг, всички наоколо, заедно с мен, са отражения на нещо друго и на нещо истинско.
Мога да се доближавам много до иситнкото и да се сливам с него.
Разделя ли се, вече съм в зоната на лъжата.
И сега съм в зоната на лъжата.
Но не мразя лъжата.
Тя е начин да усетя истината.
Йога, изгорен от огън, удавен във вода, заровен във земя,отвят от вятър, върви под дъжда, сам.
Йога
Йог
Йо
Й
.