бях зает с конгреса на есхатолозите приложници, състоял се на една близка звездна система. Самата система се намира близо насред галактичният куп, част от който е и нашият скромен и уютен Млечен път. Системата не принадлежи към никоя от съседните галактики и самото и съществуване е обект на спорове от страна на няколко общности на видни галактолози и звездни еволюционисти. Според едни тази система е част от някоя от галактиките, която се е отделила при сблъсък между две такива звездни образувания в ранният стадий от еволючията а Вселената, но някой факти (като класа на звездата от тази звездна система, който говори за сравнително младата и възраст (~2-3 млрд. год.)) опровергават тази хипотеза за възникването и. Всъщност, споровете около възникването на самата система ще са ви абсолютно безинтересни и скучни, затова ще преминем директно към историята на планетата приютила някога разум и в този затънтен край на Вселената.
Интересното на екснаселената планета е, че върху нея са пребивавали последователно три цивилизации, като всяка от тях е била наследник на предходната и в крайна сметка, все пак, разумът е изчезнал от този богат на живот свят (имайки предвид, че има права пропорционалност между населеността и неналичието на разумност (зависимост изведена от наблюденията в/ху градове, но валидна и за по големи струпвания на разумни индивиди), може да се разбере несполучливото стечение на обстоятелствата, довело до изчезването на разумният вид на тази планета.
Първата цивилизация а този отдалечен свят, се появила от мрачната епоха на безпаметност и развитие а мускулна сила, характерни за всеки ранен етап на еволюцията. Разумът по0степенно набирал сили, опиянен от откритията, които правил той самият. В началото успял да се скрие от природните стихии, а после да овладее някой от тях, а впоследствие овлядял и способността да използва стихиите за своите цели. Самите цели не винаги били разбираеми от еволюционна гладна точка, например целта да извадиш мозъка на ближния си, чрез гравитационната енергия на падащ камък или да изпечеш плътта на същия или някой друг) ближен на овладените от теб, но неразбирани химични процеси. Все пак, въпреки тези странности и криволичения, разумът успял да стигне едно сносно ниво а опознаване на заобикалящият го свят, даващо му възможност да задоволи всички свои потребности, разбира се не всички представители на разумния вид успявали да задоволяват всичките свои потребности, защо вече не е извесно, причините са затрупани с праха на историята, до нас са достигнали само слухове, чути от първите оцелели и записани на руините на древните здания, едно е ясно, малцина задоволявали всички свои нужди, а мнозинството не успявало да задоволи и основните, последните измрели, а първите, които все пак се нуждаели от някаква подкрепа, загубили и това което имат. От малцината оцелели, от този първи крах, се възродила втората цивилизация, на нея отново и се наложило да преоткрива много от загубените древни знания, като междувременно, поучени, внимавали да не направят грешката на своите предци. Всички ресурси се разпределяли изключително равномерно, не бил постигнат блясъка и величието в което живеели малцината преди, но все пак можело да се живее. разбира се тогава възникнал проблема, за правилното разпределение на наличните ресурси, защото едни били с двойно по голяма маса от други, значи им трябвала повече храна, други били с по голяма площ - повече тъкани за дрехи, а трети били по високи - трябвали им повече тухли за изграждане на сградите в които живеят. Така след хилядолетно мъдруване тази втора цивилизация, намерила решение на проблема, чрез облагородяване на вида. Бил избран еталон за индивид на тази цивилизация и започнала дълга селекция, започнали да изчезват недъзите, заболяванията, завистта, всички започвали да приличат на еталона, но започнали да изчезват таланта и любопитството, никой не бил много глупав, но изчезнали и много умните (те и без това само дразнели). незасегнати от селекцията останали само жителите на малко градче, разположено на хълм, чиито склонове внезапно пропаднали при земетресение и отрязали възможността на жителите на градчето за цивилизационен избор. така текли стоетия, а може би хилядолетия, цивилизацията си живеела, но не можела да сътвори нищо принципно ново. Усъвършенствани били всички налични технологии, но това не помогнало за неизбежната гибел, защото ресурсите, макар и огромни не били неизчерпаеми, а алтернативите никой вече не можел да види или открие. В крайна сметка цивилизацията изчерпала наличните си ресурси преминала в последният си стадий към канибализъм във всичките му форми (бил той в буквалният смисъл или разбиран, като технологичен или ресурсов) и изчезнала. Оцелели само жителите на онова градче, те отдавна открили алтернативи, дори междувременно изобретили и парашута и успели да слязат сред руините, оставени от техните събратя и да започнат всичко отначало. Знаем, че последните създаи една невероятна по своята същност и мащабност цивилизация, атова остава загадка защо, къде и как последната цивилизация напуснала своят дом. Някой предполагат, че това е онзи зов, който всеки от нас чува или усеща в себе си - Зовът на звездите, други, че любопитството надделяло над заравянето в дребните им съпътстващи проблеми и те решили да го задоволяват сред безкрая.
Сами разбирате защо, нещо като Конгрес по приложна есхатология се провежда на този свят. Символизъм и благоговение пред жертвите на Края на света, все пак на тази планета, те, като че ли, са най много.
представители на Земята, освен мен бяха и жител на Сомалия със статията си "Преяждането, неизбежният капан по пътя на разума." и един космополит, роден в Австралия, продукт на смесен брак между рускиня и американец, самоопределил се като Антарктидец, жител а нашият скромен свят. Последният изнесе лекция на тема "За благотворното влияние на кобалт-60 върху еволюционите подскоци, салто-морталета и гмуркания на зелената еуглена и чилийските тапири."
Моята тема "Решаването на проблема - сигурен път към задълбочаване на кризата (с конкретни примери от живота ми на Земята и по конкретен географски регион, от който съм родом)." предизвика дюдюкания, освирквания, оплювания, изливане на всевъзможни телесни или не толкова течности, през физиологични отвори, за които не ми се мисли и всевъзможни други начини за изразяване на негативно отношение. Обвиниха ме, че проявявам есхатологичен оптимизъм, нещо нечувано, недопустимо и дори несъвместимо като понятия, бях квалифициран като дегенерат ренегиращ и оратното, а също така за нтърпелив бързак към Края и т.н. и т.н. В крайна сметка ми отнеха титлата Почетен член на есхатологичният институт от хоризонта на събитията и бех обявен за персона нон грата, на този свят, който е свят символ на Края на времената.
Така, че отново съм тук драги ми читателю, готвя новият си трактат за бездушната същност на научното съсловие, пия изцеден лимон със захар и си клатя краката.

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!