Това, което виждаме от просветлените, както и от всички останали, е външната формална обвивка на уникалната индивидуалност. Разликата е, че просветленият човек е приел своята индивидуалност, а непросветленият се бори с нея и се опитва да я замени с някакъв културален калъп (примерно се стреми към "духовно съвършенство" - един доста подъл културален калъп).

Да говорим, че крайната цел не е разтваряне в битието и че просветлените не са го направили... това са спекулации, родени от това че виждаме само формалната страна на битието. Вътрешното обитаване на универсалното съзнание остава скрито за погледа на страничния наблюдател.

Затова е по-добре да оставим Ошо, Буда и Исус, а да погледнем механизмите на собственото си съществуване. В този смисъл не знам какво е имал предвид индиеца-кришнар като е говорил за фалшивото его, нито пък какво е искал да каже Хермес.

Знам обаче какво става в мен. Има функционално его, което назовава нещата с формалните им имена и подпомага организма да оцелее практически. Например, когато режа домати за салата, това его казва, че режа домати с помощта на нож върху кухненска дъска с цел салата. Така сетивната информация се превежда в прагматични символи. Да наречем това его "необходима мисловна дейност". Подобен е и примера с часовника - поглеждам към стрелките и знанието, което имам, идва на помощ - егото облича в символи видяното ("часът е еди колко си")

Има и обаче "излишна мисловна дейност", чиято цел не е оцеляването на организма, а поддържането на неговия фалшив имидж. Когато мислено отговарям на някакъв постинг в дира, правя именно това - упражнявам илюзорното его.

Един практически тест да се разграничи функционалното мислене от ненужното размишляване, е, че последното е винаги под формата на диалог.
Ние непрекъснато разговаряме наум със себе си. Естествено продължение на това умствено дърдорене са и безкрайните дискусии, водещи се по тези форуми.