Прочетох статията на Кристофър.Там засяга темата за егото на просветления.Авторът твърди, че просветленият трябва да внимава в поведението си и с това да подпомага Атман, а не своята временна индивидуалност.Дава пример с Шри Рамана Махарши и казва,че по тази причина/ на добро поведение/ всички все още го обичат/ за разлика от Ошо/
Но ета какво казва самия Шри Рамана по повод на егото на просветления:
“Просветления е унищожил егото в неговия източник.Отстрани обаче, може да изглежда, че временно се проявява его. В случай на външна дейност просветленият изглежда, че парабдха/карма, плодовете на миналите действия, коияо трябва да се преживее в този живот/ поддържа или съхранява неговото его, както при непросветления, но фундаменталнто различие се състои в това,че когато се проявява егото на обикновения човек/ реално то затихва само в дълбок сън/, то нищо не знае за своя Източник.
При просветления, обратно, проявлението или съществуването на его е само привидно и той се наслаждава на своето непрекъснато, трансцедентално Преживяване, въпреки такова привидно его, винаги удържайки своето внимание на Източника. Неговото его ебезвредно. То просто напомня скелет на изгоряло въже, което има предишната си форма, но вече непригодно за свързване на каквото и да е. При постоянно удържане на вниманието на Източника, егото се разтваря в него, като солена кукла в море.”

Моята гледна точка:
Характерните псехически особености на Ошо преди да стане просветлен-егото/ бил е доста своенравно дете/ - се увеличават след просветлението/ по-голям критицизъм, нетолерантност../ Това его е трябвало да се изтощи, то не е истинско.Ошо не се е грижил за имиджа си. Обратното щеше да значи, че той не е просветлен- действа целенасочено, т.е. има его.

Думи на Ошо:
“Ако си и двете заедно, и добър, и лош, тогава ти не си нито едното, нито другото- защото те взаимно се унищожават, отричат се едно друго и онова, което остава е пустотата.”