на въпроса - отговор
В края на 50-те години на миналия век един преуспяващ американски бизнесмен, притежател на просперираща радио-станция в Ню Йорк, в разцвета на силите си, се сблъсква с нещо необичайно и плашещо, което било в пълно противоречие с дотогавашните му убеждения и ценности на средностатистически американец. Името на този човек е Робърт Монро.
Цитат "През пролетта на 1958 година живеех съвсем нормален живот в едно нормално семейство. Обичахме природата и тишината и се бяхме заселили в спокойна провинциална обстановка. Единствената необикновена дейност бяха опитите ми с техника за изучаване на данни по време на сън — главен изпълнител бях самият аз.
Първият знак за отклонение от обикновеното се случи един неделен следобед. Докато останалата част от семейството ми бе на църква, аз провеждах опит, слушайки запис на магнетофонна лента в силно изолирана обстановка. Това бе прост експеримент за усилване на концентрацията върху единичен слухов сигнален източник на информация със снижено сигнално въвеждане от другите сетива.
Слушах записа, изолиран от други гледки и звукове. Той не съдържаше необикновени или случайни идеи.
Когато семейството ми се върна, имахме лек обяд — бъркани яйца, бекон и кафе. На масата водихме маловажен разговор, който няма връзка с проблема. След малко повече от час бях обхванат от безмилостен спазъм, който настъпваше към диафрагмата или слънчевия сплит, точно под гръдния кош. Бе много силна и трайна болка. Първо помислих, че е форма на хранително отравяне. В отчаянието си се насилих да повърна. Стомахът ми бе празен. Другите членове на семейството ми не показаха признаци на заболяване и диском-форт. Опитвах се да правя упражнения и да ходя, предполагайки, че е парализа на коремен мускул. Не бе апендикс, защото моят бе опериран. Независимо от болката дишах нормално, сърдечната дейност и пулсът ми също бяха правилни.
Дойде ми наум, че някакъв фактор от магнетофонния запис е причинил болката. Преглеждайки лентата и ръчно направения запис на текста, не открих нищо необикновено. Продължих да търся някаква надеждна, макар и не съвсем умна идея, която би обяснила случилото се. Все пак — нищо определено.
Спазмите и болката продължиха от един и половина на обяд до полунощ.
Събудих се рано на другата сутрин. Болките и спазъмът бяха изчезнали. Споменавам го единствено защото това бе първият необикновен случай от физическо или друго естество, който изживях.
Някъде около три седмици по-късно се случи второто главно събитие. Лежах на дивана в дневната, вкъщи бе тихо. Току-що се бях изтегнал (главата ми бе на север, ако това има някакво значение), когато в северната част на небето се появи сияние или светлинен лъч под ъгъл 30° спрямо хоризонта. Сякаш бях поразен от гореща светлина. Но това бе само дневна светлина. Не се виждаше сияние, ако въобще е имало такова наистина.
В началото помислих, че е слънчева светлина, макар това да бе невъзможно в северната част на къщата. Когато сиянието прониза цялото ми тяло, ефектът бе, че започнах принудително да се треса или „да вибрирам". Бях напълно без-силен да се движа. Като че бях стегнат в менгеме." - из "Пътувания извън тялото" Р. Монро

Впоследствие г-н Монро против волята си започва да напуска физическото си тяло – запазвайки почти напълно всички свои съзнателни възприятия. Стресиран и обезпокоен от тези събития се обръща за помощ и някакво обяснение към лекари, психиатри и психолози – оказва се , че е напълно здрав и няма никакви ментални отклонения , както и не страда от тумор на мозъка.
Тези негови необикновени опитности продължават близо 40 години. Постепенно той се научава да контролира и сам да направлява пътешествията си отвъд физическия свят. В тези си пътувания посещава странни, непознати и далечни места, среща се със загадъчни същества от светлина, много от които впоследствие се оказва, че са всъщност част от неговото Аз-там, както той го нарича , но повече подробности за тези интересни и нпечатляващи преживявания можете да откриете в книгите на Робърт Монро, които са преведени на български.
Подлаган е на различни научни експерименти, той самият се отдава изцяло на тази своята дарба, през годините написва три книги, които сега са широко дискутирани на Запад, основава институт, който си поставя за цел спомогне за разширяване на човешкото съзнание.
Монро и екипът около него се заемат с нелеката задача да изнамерят технология, чрез която да е възможно повече хора да се убедят в това, че душата оцелява след физическата смърт.
По това време, независимо от Монро, друг изследовател – д-р Джералд Остър от Синайския медицински център – САЩ публикува статията “Auditory beats in the brain”, което ще рече “Слухови стимули за мозъка”.
През 1967-68 г психологът Чарлз Тарт пръв от хората на науката се осмелява да изследва необичайните състояния, в които можел да изпада Монро. При лабораторните опити внимателно е измерена мозъчната активност. Когато Робърт Монро твърди, че напуска тялото си, за да е обективно изследването, му поставят различни задачи, като например да види какво число е написано на лист хартия поствен върху бюрото на съседната стая.
Изследванията на екипа около Монро и Чарлз Тарт достигат до интересни заключения: в състояния на пътувания извън тялото полукълбата в мозъка работят в синхрон, тоест био-електрическите им импулси са с приблизително близки амплитуди.
Изследователската група около Монро в началото на 70-те години се превръща в научен институт, финансиран първоначално с лични средства от Робърт Монро , който до края на живота си изцяло се отдава на изследването на състоянията на отделяне извън тялото. Към института се присъединяват множество специалисти – психолози, електронни и радио инженери, биохимици, психиатри, писатели, лекари и много други.
Забележителен факт е, че Монро не е просто потърпевш, а и находчив изобретател – през годините, използвайки опита си на аудио-специалист и собственик на радио-програми , той се опитва да изнамери методи, чрез които да покаже и на други хора, че е възможно да изпитат подобни състояния на съзнанието като отделяне извън тялото. Всъщност идеята се поражда в самия процес на опознаване на световете отвъд физическото. Монро се убеждава от личния си опит, че смъртта е само физическа, някаква част от съзнанието на човека оцелява след нея – това го насърчва, освен публикациите, които по онова време, края на 60-те и нач на 70-те години, са изисквали доста смелост от негова страна, за да ги осъществи, тъй като в очите на ординарното обществено мнение би могъл да се компрметира като човек, на който може да се има доверие – та, освен тези публикации екипът около Робърт Монро прави едно интересно откритие.
През 1974 г друг учен – проф Майхорт от Масачузеткия технологичен институт провежда лабораторен експеримент с 4-ма йогини, поканени специално за целта от Индия. Те били помолени да изпаднат в колкото е възможно по-дълбоко състояние на медитация. Енцефалографските данни на мозъчните им вълни показал приблизителна синхроничност в работата на мозъчните полукълба, като отчитал параметри подобни на тези при дълбок сън.
Тук отварям една скоба:
Още преди 50-те години, когато за първи път е въведено понятието “мозъчни вълни” и е бил изобретен уред, с който те да се измерват – в случая става въпрос за измерване нивото на био-електрическата активност, посредством която функционира мозъкът – още преди повече от 60 години учените забелязали следната зависимост: броят на електрическите импулси в мозъка бил различен при различните състояния на съзнанието, свързани със съня и будуването – а именно, при нормално будно състояние те са между 13 и 30 ел импулса, при релаксация между 13 и 8 импулса, при сън със сънища от 8 до 4 импулса – и при дълбок сън под 4 импулса в секунда. Тези състояния са наречени съответно Бета, Алфа, Тета и Делта.
В началото на 70-те години Робърт Монро и Джералд Остър независимо един от друг правят революционно откритие, което по-късно е патентовано като изобретение от американското правителство. И двамата забелязали, че когато в едното ухо се пусне звуков сигнал от примерно 420 херца, а в другото сигнал от 425 херца – мозъкът реагира на звуковият дразнител със синхронизиране на мозъчните полукълба, чиято активност е приблизително равна на 5 био-електрически импулса в секунда, тоест на разликата между 425 и 420. Това откритие позволява с помощта на аудио-стимулатори да се влияе прецизно върху дейността на мозъка. Пояснявм, че в случая не става въпрос за нещо кой знае колко необикновенно - човешкият мозък нормално влиза в ритъм на синхроничност по за няколко минути дневно.
Много учени смятат, и то не без основание, че много от гениалните открития в историята на човечеството са плод на такъв тип мозъчна дейност, когато интуицията и вдъхновението на дясното полукълбо работят в хармония с логиката и аналитичността на лявото.
На основата на откритието , че звуковите сигнали с различни честоти в двете уши синхронизират мозъчната дейност , в края на 70-те години се появява аудио-технологията “Хеми-синк”, чиято обаче ефективност да предизвика определено състояние на съзнанието зависи от ред други фактори – като правилно дишане, добра физическа кондиция, здравословно хранене и не на последно място – готовност да се преживеят и интегрират въпросните търсени състояния на съзнанието. Синхронизацията на мозъчните полукълба не води автоматично до опитности извън тялото, но създава условия вероятността те да се случат да бъде статистически по-голяма.
Междувременно Институтът Монро разработва програми, чието постепенно усъвършенстване през годините позволява на хиляди хора да получат научно-контролируема и безопасна опитност извън тялото. Идеята на “Хеми-синк”- технологията е проста – след като веднъж мозъкът се научи да работи на определени честоти под влияние на външни стимули, по пътя на упражненията да бъде научен да го прави всеки път, когато индивидът желае това, без да се налага да се използват звукови стимулатори.
През 80-те и 90-те години под влияние на тези успехи и феномени, множество медии отвъд Океана проявяват интерес, който по-скоро наподобява интереса към необикновен научно-фантастичен сюжет с мистични окраски. Тогава на широката аудитория стават известни опитностите на Монро и работата на интситута около него. Пак по това време е направено широко-мащабно социологическо проучване, което установява, че над 20% от американците имат спомени за спонтанни опитности извън тялото, които обаче се страхували да споделят дори с най-близките, за да не ги помислят за луди. Най-често спонтанните и неконтролируеми опитности извън тялото са свързани със състояния на клинична смърт при хирургически операции или живото- застрашаващи обстоятелства, при силен стрес или емоционален срив, но има и такива, които се случват съвсем неочаквано в състояние на релаксация – малко преди и след сън.
Впоследствие се оказва , че технологията “Хеми-синк”, има много по-широк спектър от приложения, отколкото се е смятало първоначално – тя надхвърпя ограничения самоцелен стремеж да се предизвикат опитности извън тялото. Използвана успешно и научно доказана от психотерапевти, лекари, образователни работници, военни и ред други професионалисти, технологията доказва своята ефективност при подобряване на съня, предоляване на алкохолна зависимост, на стрес , на психични разстройства и фобии, но съчетана с адекватна медицинска терапия и наблюдение, технологията “Хеми-синк”, има дори доказано приложение при лечението на някои случаи на на шизофрения. Извън терапевтичените заведения “Хеми-синк” понастоящем се използва от напълно здлави хора за засилване на имунната система, подобряване на паметта и координацията, преодоляване на болката при хирургични операции, предизвикване на програмирани сънища. Единственото условие е да не бъде използвана като заместител на традиционното медицинско лечение, да не се дава на хора , страдащи от епилепсия или имащи проблеми със сърдечния ритъм. За повече от 30 години употреба няма докладван нито един случай на пострадал от употребата й, при условие, че е спазил указанията.

През 90-те години учени-неврохимици от Калифорнийския институт на човешкото здраве и дълголетие откриват, че мозъкът в състояние на дълбок делта-сън, предизвикан от хеми-синк, усилено произвежда редки вещества – невротрансмитери и такива подобни на хормоните, които спомагат за забавянето на стареенето и изчистват организма от натрупаните токсини.
Понастоящем съществуват множество изследователски центрове и групи, които независимо от Монро институт се занимават с разработването и производството на такива аудио-продукти.