Добре. Нали тук казваме на всичко "да" и не мога да ти откажа .

Та, преди две седмици посетихме с жена ми Museo del Prado в Мадрид, където са изложени картини от Тинторето, Гоя, Веласкез, Ел Греко и т.н. Обаче, жена ми изпадна в ужас като чу коментарите ми и ми забрани да ги говоря пред испанците (за да не ги обидя) . Тук сме българи, така че давам напред . А работата беше там, че гледах картини, все едно се питах, коя от тях бих искал да сложа в дневната си или в бюрото си (не в сейфа си). Т.е., дали има някоя, която ми доставя такова удоволствие от съзерцанието й, че без да знам нищо за нея, за техниките или за автора, да искам да я гледам ежедневно. И да ви кажа право, почти не намерих. Пак казвам, не споменавам нищо за умението на авторите, за играта им с цветовете и хилядите други подробности, а както е заглавието на темата – за ОБЕКТИВНОТО изкуство. Сцените от картините могат да се разделят принципно на три групи – Библейски, Портрети на царски семейства и Ловни сцени. Библейските сцени са особено досадни – Исус страдащ на кръста или други страдания от Стария завет. Никакъв признак на радост или щастие. За царските семейства, които не ме интересуват няма какво да пиша. Не са имали хората фотографи, карали са разни художници да ги рисуват и разкрасяват. Ловните сцени са също пълна скука, обективно погледнато. В резюме, никаква картина излъчваща радост или усещане за щастие. Даже древно гръцките статуи на разните богини и богове, който бяха в един ъгъл ми бяха по-интересни.

Разглеждайки този музей разбрах същност на един друг музей в Мадрид, който бях посетил месец по-рано. А това е музея на кралица София, където са платната на Дали, Пикасо, Миро (ударението върху о) и т.н. Не че този музей ми хареса, но явно на въпросните автори им е било досадило класическия стил и са почнали да рисуват разни "странности". Върхът е може би адашат ми Миро, който има няколко големи картини по 3 метра дължина, където има обаче само по една черна или червена чертичка или точка. И хората й се възхищават. А тя няма нищо общо със зен картините. Просто адашът ми е бил станал толкова велик, че се е по майтапил с хората и нарисувала това, и понеже е "великия Миро" естествено празните картините с точката си стоят на видно място в музея.

Въобще може да се направи аналогия между Западната психология (или психоанализа) и съответното изкуство и да се съпостави с Източните такива. След месец-два ще посетя и самия Лувър в Париж и ще видя какво е положението там, Все пак, разни хора ми казваха, че разликата била доста голяма в сравнение с мадридските музеи.