Анджик де. Ние не пътуваме никъде, защото сме навсякъде.
Но това трудно може да се възприеме от ограничени във физически обвивки пътници. Те фърчат с разни ракети, катапулти и всичко що им е под ръка. А нас, ако изобщо могат да ни забележат в моменти на отдих, не обръщат никакво внимание...защото ние сме пространството, фона на онова, което се случва...и всъщност ние правим случването.
А вашите външни очи забелязват само него.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите