Позволи ми да не се съглася, че това е отговора, аз бих предложил друг. Отговора на историята е, че Просителя вече повече от 15 години носи Ролсовете на гърба си, това му тежи и очевидно страда. Ако не разбираш точно за какво става въпрос, може да прочетеш следната класическа будистка история от темата на Калина с коаните (както виждаш тази история НЕ е Ошовска) като на мястото на учителя може да поставиш Ошо, а на мястото на ученика – твоя милост. Момата за пренасяне пък може да замениш с твоите Ролсове.

====================================
Учител и ученик, които пътували из някакви затънтени краища. Стигнали една голяма река, на брега й стояла една хууууубава девойка, която не смеела да прекоси сама реката и безутешно плачела. Ученикът много му се искало да я пренесе, но нали му било забранено да докосва жени- не посмял. И докато се тюхкал (на ум) изумено видял, как учителят му спокойно се приближил, вдигнал девойката и я пренесъл отсреща. Продължили пътя си без да говорят, а ученикът целия ден се разкъсвал между възмущение, завист и недоумение как така Учителят му си е позволил подобна волност. Накрая не се сдържал и го попитал защо го е направил- нали е грешно да се докосва жена. Учителя му отвърнал- аз просто помогнах на това момиче, пренасяйки го за секунди през водата, а ти цял ден я носиш в ума си- кое е по-грешно според теб?
===================================

Ако искаш, виж и от друга гледна точка. Ти сигурно имаш кола. Може и да е само една и да не е Ролс Ройс, но разликата със случая на Ошо е чисто количествена, а качествено положението е същото. Може да си зададеш въпроса колко коли, ще имаш на края на живота си като те потупа Смъртта по рамото. Може и да си си го задавал вече този въпрос, но се съмнявам да си изоставил колата си. И то с право.

А това, което ти тежи не са само Ролсовете, а целия твой "култ", който не мога да разбера как мъкнеш на раменете си вече толкова години от както я няма Комуната в Орегон, пък и Ошо не е около теб. Човек и несподелена любов да има, все за 15 години, ще се оправи, а ти още страдаш ... И пак ти предлагам най-чистосърдечно да се разтовариш от това бреме тук, да разкажеш какво си преживял и съм сигурен да ни обогатиш и нас с твоя опит. Защо не пробваш?