Да ти благодаря първо за това, че като си пуснал темата, си си направил труда да споделиш първо своето мнение, а не се запитал само "Какво мислите за страха". Така, темата предразполага повече за споделяне и задълбочаване.

Тъй като темата за страха е доста обширна, не знам дали не би било да я разделим на части – в зависимост от разните видове страх, както и това дали се отнася за хронически страх от нещо или за моментно преживяване. Всеки от нас е имал толкова моменти на страх в живота си, че и 1% да опише пак ще се напълни темата. Но така или иначе да вървя по същество.

Аз имах доста години страх от водата. Като бях малък във втори клас ни отведоха на уроци по плуване. И едно от първите упражнения беше да ни накарат да се хвърлим свободно напред във водата (басейна беше плитък). Обаче не ни бяха казали да не дишаме при този процес, макар че това може да се струва на някого очевидно. Е аз го пробвах два пъти, нагълтах вода с носа и след това в продължение на сигурно 7-8 години съм имал страх от това да се хвърля свободно във водата напред и респективно от дълбока вода. Курса по плуване тогава на времето продължи цяла година и беше истинско мъчение за мен да ходя на него (а беше задължителен), защото така и не напреднах в плуването. Научих се да си топвам главата без да дишам, но да се хвърля – не. Чак години по-късно, когато започнах да се осъзнавам, си дадох сметка за всичко това. Започнах да използвам случвайте, когато съм в плитки води за да експериментирам и лека-полека, в продължение на 1-2 години постепенни опити, успях да се хвърля свободно в басейна. Каква радост беше обаче тогава …

Мога още примери да дам за разни видове страх, които съм изпитвал, но нека да обобщя това, което съм научил. Страхът идва от НЕПОЗНВАНЕТО на нещо. Или по точно от ЧАСТИЧНОТО му познаване. А освобождението от Страха е ЦЯЛОСТНОТО познаване на дадения фактор.

Фундаменталният страх е от смъртта. А страхът от смъртта идва от това, че не сме изживели живота си досега цялостно, т.е. че нещо ти липсва като изживяване, усещане, разбиране … Но това е тема за друг разговор, за СМЪРТТА … Може да поговорим за него по-натам.

Така или иначе, за изход от страха има две неща. Първото е да си дадем сметка за него. Може да се плаче, крещи или пък да се седи в тишина, но важното е да се види ясно страха. И второто е ПОЗНАВАНЕТО и РАЗБИРАНЕТО. Влиза се в конкретната ситуация, изследва се, търси се … Гледа се от различни гледни точки…

А за зъболекаря да ти кажа аз как спрях да се страхувам от него. Един път бях в тежка изпитна сесия и ми се наложи да ходя на зъболекар. Беше в началото на 90те, а тогава зъболекарите работеха още по социалистически бавен и с много чакащи начин. Имах 4 дена да се приготвя за един изпит, а вече на два пъти бях висял по 4-5 часа пред зъболекарския кабинет без да мога да вляза. Най-накрая желаех само да вляза и да седна на зъболекарския стол зъболекарката да човърка каквото иска, само да свърши без да ме оставя за другия ден. Просто ми се смениха приоритетите.

В заключение, не се притеснявай от хепиенда накрая. След всеки страх има хепиенд, стига да се свърши работата в осъзнаването Пък не е чак толкова сложно, нали това ни е работата в този живот.