|
Здравейте всички!
Искам да поставя началото на една тема, в която всеки желаещ да сподели свои преживявания, при които е изпитал страх. Имам предвид лични преживявания… какво се е случило, как сте се чувствали, какво сте направили… А не какво сте чели или какво мислите, нито пък какво е казал Ошо или някой друг.
Ако някой иска просто да поразсъждава върху това чувство - страха, или да цитира тоз-оня, може да го направи в някоя друга тема с подобно заглавие. Иска ми се тази тема да бъде само за споделяне на лични преживявания.
Ако някой се страхува да пише за това, може просто да си смени псевдонима, или цялата информация за себе си, или просто да се регистрира още веднъж, или да пише като нерегистриран. 
Е, аз започвам … Сещам се за няколко събития, когато изживях силен страх… Последното беше преди около 6 месеца…
Трябваше да ми извадят зъб с операция. Винаги съм се страхувал от такива неща - като се започне от инжекциите, зъболекарския стол, машините и т.н. И сега се страхувам, и в онзи момент също. Тогава го забелязах, този страх. Аз по принцип гледам да го потискам, това е първата ми реакция. Е, потиснатият страх просто се превръща в безпокойство, в тревога, в раздразнение. Интересното е, че тогава вече не приписвах безпокойството си на това, което предстои… знаех, че корените му са вътре в мен, в този страх. И… аз исках да се чувствам добре, каквото и да се случва с мен. Тогава започнах да правя катарзисни процеси, всеки ден до деня на операцията. Вечер се прибирах и просто сядах във фотьойла и оставях този страх да ме завладее напълно… Спомням си, че имах 4 много силни процеса… много плаках тогава… Разбрах, че по принцип нагласата ми за зъболекарите е, че те искат да ме наранят, да ми причинят болка… и колко много се страхувам да не бъда наранен, страхувам се от болката…
Сега, не искам да пиша хепиенд, защото ми се струва, че ще изглежда много изкуствено. Ще го оставя така, недовършено…
|
Споделено - за страха
