Ошо казва че е лесно да се откажеш от външното (пари, къща, кола). Как обаче да се откажеш от това което знаеш?
"Докато не станете като децата ..."
Тук не става въпрос да се откажеме от натрупаните опитности, а само да приемаме света директно, без посредници. Така го приемат децата до определена възраст (докато другите не им го опишат).
С раждането са ни дадени всичките необходими сетива за да можеме да възприемаме света. Не ни трябват посредници.
Това означава - да си тук и сега. Да бъдеш наблюдател. Когато видиш някакъв предмет или явление, НЕ да си кажеш "аха, някъде бях чел за това", ами да го пипнеш, огледаш, почувстваш, помиришеш и да си изградиш свой комплект от чувства за него.
Възприемането на света чрез чувствата (вместо спомените за чужди описания) е естественият начин. Само тогава живееш наистина. Живееш ТИ, не магнетофонни записи направени от други.
Това си е твоят живот. Бог те е създал свободен/на за да имаш избора кое и как да възприемеш. Тази свобода не може да ти бъде отнета без твоето съгласие.
Ако си спомниш как възприемаше света като дете ще видиш че това е едно вълшебно и красиво място в което има само щастие и обич в най-чистата им форма. Свят в който няма невъзможни неща. В който си равен на Бог.