Не е нито лесно, нито трудно.
Просто е това, което е - забравяне. Забравяне на всичко което си научил/а отвън.
Медитирай върху това как възприемаше света като дете. Опитай се да си го спомниш. Това е твоят истински начин на възприемане.
Чрез разбиране, намерение и воля се постига.
Интересното е че за да го постигнеш не трябва да правиш нищо - НЕПРАВЕНЕ!
Не прави света покрай теб и той ще стане точно това което е.
Изключи мисълта. Свържи очите си направо със сърцето.
Чувствай света - не мисли за него.
Дано това да не ти е прозвучало объркано, защото Е объркано. Не може да не е. Тези неща не могат да се предадат с думи. Думите не са измислени за тази цел. Думите са за пазара.
Значително по-лесно е да го "прихванеш" от някой който го има. Като дете не се налагаше да ти обясняват защо трябва да си играеш. Просто го знаеше.
Знай че очите ти не отразяват външни образи, ами ги прожектират! Ти си оператора в кинозалата. Можеш да прожектираш каквото си поискаш.
Дори и тези думи не е необходимо да ги интерпретираш. Не мисли за тях. От очите ги изпрати в сърцето. То ще ти подскаже за какво става въпрос.
Ти само му се довери.