Задаваш толкова много въпроси .....
Нека и аз задам няколко....
Защо искренноста и доверието,които са качества останали ни от детството, винаги провокират злоупотреба?!
Защо наивноста е синуним на слабост?
Защо доверието у хората ,които обичаме обикновенно е предпоставка за болка?
Трябва ли да сме мнителни и недоверчиви,за да ни приемат на сериозно?
Кое е правилно?
Как да сме "себе си",когато същинското ни АЗ е онова,което дава право на другите да се разпореждат с него по начин удобен за тях?
Търся отговорите на тези въпроси във всичко и във всички..навсякъде...И във виртулния и в реалния свят.За мен виртуалния и реалния свят са единтични..просто начина на комуникиране е различен.