|
Страхът не е нищо друго освен липса на Любов.
Какво е страх? Страхът е чувство за липса на контакт със съществуванието. Нека това да е дефиницията на страха: състоянието на липса на контакт със съществуванието е страх. ти си оставен сам, едно дете, което плаче в къщата, а майката и бащата и цялото семейство са отишли на театър. Детето плаче и ридае в люлката си. Оставено само без никакъв контакт, без защита, без никой да го утеши, без никой да го обича; самота, огромна самота навсякъде около него. Това е състоянието на страх.
Това се появява, защото сте възпитани по такъв начин, че не позволявате на любовта да се случи. Цялото човечество е било обучавано на други неща, но не и на любов. Да убиваме сме били обучени. И съществуват армии, с години обучавани да обиват! За да смятаме - сме били обучени - съществуват колежи, университети, в които с години се обучаваш само да смяташ, така че никой да не може да те измами, а ти да можеш да мамиш другите. Но никъде не ти се предлага възможност, където да ти се позволи да обичаш - а любовта е свобода.
Дори не само това - обществото възпрепятствува всяко усилие да обичаш. Родителите не искат децата им да се влюбват. Никой баща, никоя майка не харесва това; каквито и да са им претенциите, никоя майка, никой баща не иска децата им да се влюбват. Те харесват нагласените бракове.
Защо? Защото щом младежът се влюби в една жена или едно момиче; той създаваново семейство, негово собствено семейство. той естествено е против старото семейство, бунтува се и казва: "Сега се отделям и ще създам свой собствен дом." И избира своята жена; бащата, майката нямат нищо общо с това, те изглеждат напълно откъснати.
Не, те биха искали да нагласят нещата: "Ти създаваш дом, но нека ние да го уредим, така че да имаме някакъв глас тук. И недей да се влюбваш, защото когато се влобиш, любовта се превръща в целия свят." Ако това е уреден брак, той е просто социално явление, ти не си влюбен, съпругата ти не е целия твой свят, съпругът ти не е целия твой свят. Затова където продължават уредените бракове там продължава да съществува и семейството. А където са се появили браковете по любов, там семейството изчезва.
На Запад семейството изчезва. Може да видите цялата логика на това защо има нагласени бракове: защото семейството иска да существува. Не е въпросът в това, че ще те унищожат, че самата ти възможност да обичаш ще бъде унищожена, но трябва да те жертват заради съществуването на семейството
Ако бракът е уреден се появява свързаното семейство. Така в едно такова семейство, ако бракът е уреден, могат да живеят поне стотина човека.. Но ако някое момче се влюби или някое момиче се влюби, тогава те стават един свят сам за себе си. Те искат да се уединят. Не искат стотина души наоколо, чичовци и чичовци на чичовците, братовчеди и братовчеди на братовчедите и... не искат този пазар наоколо; биха искали да имат техен собствен, частен свят. Цялото това гъмжило наоколо изглежда само ги тревожи.
Семейството е против любовта. Сигурно сте чували, че семейството е източник на любовта, но аз ви казвам : семейството е против любовта. семейството съществува убивайки любовта, то не е позволило на любовта да се случи.
Обществото не позволява любовта, защото ако един човек е наистина дълбоко влюбен, той не може да бъде манипулиран. Не можеш да го пратиш на война. Той ще ти каже: "Толкова съм щастлив където съм си! Къде ме пращаш? И защо ме пращаш да отивам да убивам чужденци, които може би да са щастливи в своите домове? А и ние нямаме конфликт, нямаме сблъсък на интереси..."
Ако младото поколение навлезе все по-дълбоко и по-дълбоко в любовта, войните ще изчезнат, защото няма да можеш да намериш достатъчно луди хора за да воюват. Ако обичаш ти си вкусил нещо от живота; не би искал смърт и убиване на хора. ако не обичаш, не си вкусил нищо от живота и ти приемаш смъртта.
Страхът убива, иска да убива. Страхът е разрушителен, а любовта е творческа енергия. Когато обичаш би искал да твориш - можеш да искаш да пееш песен или да рисуваш, или да създаваш поезия, но не би взел щик или атомна бомба за да се втурнеш като побъркан да убиваш хора, които са ти абсолютно непознати, които нищо не са ти направили...
Светът ще изостави войните едва, когато любовта отново навлезе в света. Политиците не искат да обичаш,обществото не иска да обичаш, семейството не иска да обичаш. Те всички искат да контролират твоята жизнена енергия, защото това е единствената енергия, която съществува. Ето защо има страх.
Ако ме разбереш както трябва, остави всички свои страхове и обичай повече - обичай безусловно. недей да мислиш, че правиш нещо за другия човек, когато обичаш - ти правиш нещо за себе си. когато обичаш , това е благотворно за теб. Тъй че недей да чакаш, другите да те заобичат за да ги заобичаш и ти; че когато другите обичат ще обичаш и ти - въпросът изобщо не е в това.
Бъди себичен. Любовта е себична. Люби хората - чрез това ще се осъществиш, чрез това ще получаваш все повече и повече благодат.
И когато любовта навлезе все по-надълбоко, страхът изчезва; любовта е светлината; страхът е тъмнината.
а след това има и трети стадий на любовта - молитвата. Църкви, религии, организирани секти - те те учат да се молиш. Но всъщност те ти пречат да се молиш, защото молитвата е спонтанен феномен, тя не може да се преподава. ако в детството си си бил учен как да се молиш, бил си лишен от едно прекрасно преживяване, което би могло да ти се случи. Молитвата е един спонтанен феномен.(продължава)
|
Страхът е липса на Любов
