Ами, познах вече, ама моите класификации във вашия свят не важат, защото те класифицирам с подобия взети от моя свят, които не съществуват под съата форма в твоя.
Монахът, все пак, е описал , сапунено мехурче, родено от дъха ма малко момче, самото момче е било не по малко учудено от това, какво може да ражда дъха му, след като опитало от отварата, която друг монах, занимаващ се с алхимия получил от смесването на вода, животинска лой и пепел от огнище.
Виждаш ли, ти подходи с непознатото, за да обясниш явлението, все пак другаде биха подходили с непознаваемото, а в крайна сметка се оказа познато.
кълбовидни мълнии, иначе имаме и тука, получават се след като затворим, няколко полета в себе си, някой наричат това, стояща вълна, други предполагат наличие на сили свързващи самата материя, за да се поддържа огъня на тези мълнии. Все пак, спомням си един случай, при който кълбовидна мълния попадна в каца с вода под стряхата на същия манастир, при което водата извря, много енергия е била запасена в толкова малко кълбо. Пак се отплесвам с мълнии и подобни, за което моля да бъда извинен.
Аз невидими неща не виждам, понеже нали са невидими, как да ги види човек, затова и не смятам за необходимо да се опитвам да виждам невидимото, че току виж съм го видял, а ризите с един ръкав, от личен опит знам, са изключително неудобни.
Смисъла на такива мъдри разговори зависи от гледната точка, от гледната точка на провайдърите и БТК смисъла е във времето, колкото повече преме, толкова повече пари, което ме подсеща, че човек не е измислял по универсален мерител за всичко около себе си, виж и време можело да се мери. Смисъла за работодателя ми е, че изчезвам ментално от работното си място и най лошото, не мога да бъда открит къде съм.
Напреднали сте там на твоята земя, разни кълбета ви дават информацията, а аз трябва да се ровя като гламав, да търся ралични източници, да проверявам и т.н. и т.н. Това е бавно и неудобно, ама тук друг начин нямаме.
За болките, ами като ме боли нещо вътре, онова дето ти засяда на гърлото и ти пречи да говориш, мъча се да преглъщам, не става ли разрушавам причините, по един или дуг начин, ама трябва сам всичко да правя, щото тука из мрака, нали рядко има някой...
Ами това ли е начина? Аз моята душа не искам да я спасявам, 'щото още не знам какво точно ми е душата, ами ако е нещо лошо защо да остава на този или който и да било свят, мислих аз (то мъча се да не го првавя това с мисленето, ама все не се получава), та мислих и реших, ако е добро душата ми света няма да загуби много със загубата и, ако е зло не си заслужава да бъде спасена, тъй че и в двата случая не трябва да я спасявам.
Аре, мислих да разказвам още за аленарските острови днес или за моите подземия, ама един кошмар сънувах и не мога да се събудя още от него. В съня ми един човек се самоуби с въздушна пушка и се чудя какво го е подтикнало да го направи, защото е умирал много бавно и явно не е търсил прекъсване на мъки, а сякаш дори напротив.

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!