A, зачовърка ме точно в раните, а надеждата и за лъжите ти, ами да то не виждам защо все хората смятат да се оправят и все нормален живот търсят, а то живота е нормален дори в кофите за смет да ровиш, ама аз все ще съм си недоволен от положението, или от боговете, или от тези дето се мислят за богове и все правилните неща знаят. А за битките...дълго време си служих с меча сега стана тъй, че аз му служа и все пред възел като застана вместо да се опитам да го разплитам, хващам та го съсичам, но това ми е начина, вече, промени в себе си не търся, 'щото тук из лабиринтите много се скитах и все като срещна някой, присядаме за малко на някой камък, поговорим за това онова, пък после хванем пътя кой от къде и за къде.
Гледам във вашия свят все за разни неща говорят и говорят и все ми се струва, че самите искат да се убедят в думите, в които явно не вярват достатъчно. Един казва, че бил свободен от зависимости и че всички трябвало да се освободят, но що ми се струва, че точно той не е свободен, след като толкова говори, пък нали щом говори за свобода той зависим е станал от идеята си за свободата. Тука се сещам, че един човек дето го бях срещнал из подземията бе зависим към едни тръбички прикачени към тялото му и ми крещеше и ме молеше да го освободя от това бреме, та накрая склоних, умря си човека така, нито щастлив нито свободен, но беше станал независим от тръбичките и течностите дето му се вливаха в тялото, пък аз си останах сам в мрака без да зная какво точно съм направил. Други, гледам, все за израстване говорят, пък ние тука гледаме много много да не растем, че станем ли много големи не можем се провира където си поискаме. Та пак се сещам за целите и средствата и за това как все им разменяме местата някак си и какво става после...
Аз ягоди обичам, но все така става, че костенурката ми ги изяжда, тя нали все около тях се навърта, та като узрее някоя веднага я изяжда, черешите на косовете оставям и така с всички плодове. Сега си седя и си пия кафето, гледам лястовичките и галя главата на кучето, дето миналата година ми го подариха, а то се оказа вълк де, но си е добро с мен, само дето като излезем в гората и все към дърветата гледа, едно тъжно такова, а като види стадо не се удържа и хуква да дави. Но аз си го обичам такова, 'щото с мен си е куче, нищо, че за другите е вълк. Такива ми ти работи днес.
Айде, нека ти е хубав деня днес и по малко закони да изковаваш.

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!