Та за самите Аленарски острови, точна периодичност на изплуванията им и потъванията им няма, това може да се обясни, чрез непредвидимата геоактивност на района в който се намират. Самият район също изменя постоянно своето положение поради бързият дрейф на микроконтиненталната плоча на която се намират островите.
Разбира се при пребиваването ни на тях се натъкнахме и на нещо още по стрнно. На едно от възвишенията на най големият от островите открихме странни посторйки или неща, не знам как да ги нарека. Те представляват обширен район върху който, някой някога е поставил огромни каменни плочи с изсечени в тях надписи. Тук се натъкнахме на друга странност, имаше надписи на непознати езици, но имаше и такива на съвсем познати, бих казал съвременни. Тези своеобразни розетски камъни ни позволиха да разчетем най дългият текст, който беше на неразбираем за нас език. В него се говори за това защо островите потъват и изплуват така. Може би е някаква древна легенда на някакъв древен народ живял някога по тези места и оставил тези надписи. Та в легендата се разказва как някога островите били едно цяло, били огромна суша, местните се препитавали от търговията с други народи и общо взето просперирали, но никога не били доволни. Искали да спрат есенните бури, който прекъсвали бурният живот на мегаострова, искали всички кораби устремили се към островът им да пристигат благополучно и да не изпращат лоши новини за потънали плавателни съдове до други отдалечени краища на земята. Слушали вестите от света и виждали колко мъка се е насъбрала в него и колко несправедливост, колко зле се отнасяли капитаните с моряците, защото със самите капитани се отнасяли зле собствениците на корабите. Разбрали, че има морски сражения, в които не побеждават по благородните, а по коварните. Още много неща научили и тъгата започнала да ги смазва. Нима боговете били толкова коравосърдечни, нима не били доволни толкова от хората и тогава разбрали, боговете изобщо не се интересували от хората и още по лошо, боговете използвали хората, боговете никога нямало да разрешат промяна за хората, защото щели да престанат да бъдат богове, нямало повече с какво да изпъкват над другите, нямало пред кого да демонстрират величието и блясъка си, а по друг начин те не можели да се харесват. Тогава островните жители се надигнали срещу боговете, неравна била битката и загинали много и от двете страни. Казват, че някой от боговете, тези които отдавна се отказали от божествената природа, но останали да носят бремето на безсмъртието, се биели наравно с хората за тяхната кауза. Но с течение на времето, колкото повече от новите богове падали, толкова по древни и примитивни идвали на тяхно място. А Древните били коварни и извикали на помощ онази сила пред която дори и те били самотни. Наричала се Самота и била способна да отнема силите. Едни стягала за гърлото и ги карала да се задушават, други отделяла от цялото и измамно подвеждала, че саи ще се справят по добре, последните ставали лесна жертва на боговете и били безмилостно наказвани. Така боговете удържали победа над хората. Оцелелите бунтовници осъдили да се скитат вечно на дъното на морето, безмълвни като морските обитатели. Легендата завършва с предсказанието, че оцелелите божества, отказали божествена природа се скрили в недрата на земята и започнали да коват оръжие срещу самотата и един ден, когато станат готови, ще излязат отново за Последната битка.
други артефакти на островите няма, отговори на това какъв е бил местният народ и докога е просъществувала културата му също са неизвестни.

ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!