За бонбончето не си прав. Нека е за мен, пък нека ме боли.
Забелязала съм как по непостижим начин се обвързват нещата и то така, че всички участници всъщност учат уроци.
С едно действие се въвличат много хора по един или друг начин и всеки един от тях наистина се оказва точно на мястото, което му е необходимо в момента...След това участниците тръгват всеки по пътя си, за да се съберат на друго място с други хора и да извършват друго действие (или бездействие), което пак е жизнено необходимо за всички...
Ум не ми го побира.
Забелязала съм го сравнително скоро и се чудя и преди ли е било така, пък аз съм била сляпа, или напоследък нещата се движат с бързо темпо.

Добродетелите дават сила. Силата не дава добродетели.