Тази тема пуснах и в клуб Йога, за да чуя мнението на йогите за себереализацията. Но не мога да не споделя тук радостта от чететнето и на книгите на ОШО "Йога - наука за душата", коментари върху Патанджали Йога Сутра,т.1 - т.5
Празнувай Живота, който ти е подарен, приспособи се към самото съществуване. Бъди способен да се радваш на цветята, дърветата,птиците, звездите, залеза…Бъди автентичен. Тук си, за да си себе си. Бъди себе си!
Не имитирай. Не можеш да подражаваш. Нито един учител, ако е истински учител, няма да те накара да го имитираш. Той ще ти помогне да бъдеш себе си, а не да си като него. Когато те приема, когато станеш ученик, единственото нещо, което искам да направя е да ти помогна да намериш своя собствен център. В момента, когато си в центъра на своята същност, моята работа свършва. Тогава ти можеш да започнеш.
Когато ме слушаш, не се впечатлявай, не се привързвай. Просто ме слушай, бъди с мен, бъди отворен. Моето говорене е предтекст да седнеш с мен, да ти помогна да бъдеш тук с мен. Мога и да стоя тук в пълна тишина, но тогава умът ти ще започне да бръщолеви. Ти няма да си в тишина. Просто набюдавай, слушай, чувствай, позволи на нещата да се случат. Когато наблюдаваш, умът ти спира, в тази празнота се озоваваш в собствения си център. Това е истинския начин да бъдеш последовател.
Първо бъди естествен. След това се понеси по реката на естественото. И един ден реката ще се влее в океана на свръхестественото. Себереализацията е да преминеш отвъд себе си, да постигнеш абсолютната вътрешна празнота. Капката се е разтворила в океана и единствено той съществува.
@=>=>=
|